Валери Стоянов

Професор, д.и.н. Валери Стоянов

11 февруари 1951, София

Web Site: http://www.valeristica.ihist.bas.bg

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

• Палеография и дипломатика; история и теория на писмото; ономастика (топонимика и антропонимика);
• История; историческа етнология и антропология; гранични зони на историческата наука;
• Османистика и тюркология, [пра]българистика, куманология, евразийски конни народи;
• Средна Азия и Евразия; Източна и югоизточна Европа; Балкани;
• Нации и малцинства – идентификационни и интеграционни проблеми; Европейски ислям.

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

Образование

Заемани длъжности

Научна степен и звание

Членства в научни организации и сдружения

Членства в редколегии и издателски научни съвети

Научни специализации

Участие в съвместни научни проекти

Индивидуални научни проекти

Преподавателска дейност

Езици

Владее – немски, руски; английски; ползва – турски.

3. ПУБЛИКАЦИИ

А. Индивидуални монографии:

• Valeristica Polyhistorica. Избрани приноси към гранични области на историята, 1-2. София: Институт за исторически изследвания при БАН, 2011, т. І, 534 с., т. ІІ, 672 с. ISBN 978-954-2903-04-8 (т. 1), ISBN 978-954-2903-05-5 (т. 2).
• Куманология. Историографски ескизи, 1-2. София: Институт по история при БАН, 2009, т. І, 392 с., т. ІІ, 512 с. ISBN 978-954-92267-4-4 (т. 1), ISBN 978-954-92267-5-1 (т. 2).
• Куманология. Опити за реконструкция. София: Академ. издателство „Марин Дринов”, 2006, 358 с. ISBN-10: 954-322-081-6, ISBN-13: 978-954-322-081-6
• Bulgaro-Turcica 3-4: История на изучаването на Codex Cumanicus. Кумано-печенежки антропоними в България през ХV век.София: ИК Огледало, 2000, 320 с. ISBN 954-90553-4-5
• Bulgaro-Turcica 2: Турското население в България между полюсите на етническата политика. София: Издателство ЛИК, 1998, 251 с. ISBN 945-607-121-8
• Bulgaro-Turcica 1: Етнонимът „българи“. За българо-тюркските смешения. София: Издателска къща Огледало, 1997, 95 с.
• Дипломатика на средновековните извори. Владетелски документи. София: Изд. на БАН, 1991, 263 с. ISBN 954-430-064-3
• Die Entstehung und Entwicklung der osmanisch-türkischen Paläographie und Diplomatik. Mit einer Bibliographie. Berlin (West): Klaus Schwarz Verlag, 1983, 329 S. (= Islamkundliche Untersuchungen, Bd. 76). ISBN 3-922968-19-8.

Б. Колективни трудове

В. Студии и статии: (Подбор)

• The Cuman Studies as a Scientific Discipline. – In: CHRONICA. Annual of the Institute of History. University of Szeged. Vol. 18, 2018 [2019], pp. 254-261.
• When Urania Embraces Cleio. Nonchalantly about History or Eine Einführung in die Streichholzforschung. – Bulgarian Historical Review, 46, 3-4, 2018 [2019], 39-74.
• Als Petrus zum Felsen wurde. Das Erwachen der bulgarischen Nation. – In: Attraktionen und Irritationen. Europa und sein Südosten im langen 19. Jahrhundert. Harald Heppner (Hrsg.). Berlin: Peter Lang GmbH, 2019, S. 39-51 (= Neue Forschungen zur ostmittel- und südosteuropäischen Geschichte, Bd. 10). ISSN 1867-013X, ISBN 978-3-631-78006-0 (Print), DOI 10.3726/b15302.
• За ранното проникване на исляма в Югоизточна Европа. – В: Историкът – изследовател и популяризатор. Сборник в чест на 70-годишнината на академик Георги Марков. София: Издателство „Захарий Стоянов“, 2017 [2018], с. 38-69.
• Das enge Bang zwischen Kirche und Staat in Bulgarien. – Religion und Gesellschaft in Ost und West, 45 Jahrgang (Zürich) 9/2017, 17-19 [ISSN 2253-2465]
• „Архонтската афера“ на Българската православна църква. Изгубена в прехода или опит за еманципация? – В: Мултикултурният човек. Сборник в чест на отец Петър Гарена. София: ИК „Гутенберг“, 2016, т. 2, с. 438-467.
• Турски „приноси“ към българската история. – В: Българи и турци. София, 2016, с. 236-241. (Тангра ТанНакРа ИК, Център за изследвания по история на българите, ISBN 978-954-378-141-6).
• Половцы – Кумани – Кипчаки. Разные названия одного этнического субъекта. – In: Eurasia in the Middle Ages. Studies in Honor of Peter B. Golden. Edited by István Zimonyi and Osman Karatay. Harrassowitz Verlag: Wiesbaden, 2016, pp. 393-406 (= Turcologica, Herausgegeben von Lars Johanson, Band 104).
• Models of state policy in regulating minority problems. A Bulgarian approach. – In: International Journal for Religious Freedom, Vol. 7, Issue 1/2, 2014, pp. 175-186.
• Хърцоите на Хърс. Проблеми на етимологизацията и митологизацията в хуманитаристиката. – В: Средновековният човек и неговият свят / Medieval Man and His World. Сборник в чест на 70-та годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов / Studies in honor of the 70th anniversary of Prof. Dr. Dr. habil. Kazimir Popkonstantinov. Съставител Росина Костова. В. Търново: Издателство „Фабер“, 2014, с. 197-209. (ISBN 978-619-00-0108-9).
• Die Affäre „Archon“ der bulgarischen orthodoxen Kirche. Verloren im Übergang oder ein Emanzipationsversuch? – In: Klerus und Nation in Südosteuropa vom 19. bis zum 21. Jahrhundert. Alexandar Jakir u. Marko Trogrlić (Hrsg.). Frankfurt am Main: Peter Lang GmbH, 2014, S. 215-239. (= Pro-Oriente, Schriftenreihe der Kommission für südosteuropäische Geschichte, Bd. 6). ISSN 1437-367X; ISBN 978-3-631-62876-8 (Print); E-ISBN 978-3-653-04006-7 (E-Book); DOI 10.3726/978-3-653-04006-7.
• Щрихи към ранната история на хсиунг-ну (Outline to the Early History of the Xiung-nu). – В: Сб. Тюркологията – настояще и бъдеще. 60 години специалност тюркология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014, с. 65-72.
• Турците. – В: История на България, т. ІХ. История на България, 1918-1944 г. Дял ІІІ. Българският национален въпрос – общности и организации. Гл. ІV. Малцинствени етнически и религиозни общности в България. § 1. София: Тангра-ТанНакРа, 2011 [2012], с. 545-555.
• Българите мохамедани (“помаците“). – В: История на България, т. ІХ. История на България, 1918-1944 г. Дял ІІІ. Българският национален въпрос – общности и организации. Гл. ІV. Малцинствени етнически и религиозни общности в България. § 4. София: Тангра-ТанНакРа, 2011 [2012], с. 555-564.
• Die russische Historiographie über die Kočevniki – ein Beitrag zur Ideengeschichte des späten Zarenreichs. – Bulgarian Historical Review, 40, 2010, N° 3-4, 167-192 (auch in: Valeristica Polyhistorica, 2011, Bd. 1, S. 372-420).
• Към въпроса за периодизацията на българската история. Опит за един културно-политически подход. – В: Сборник в чест на 70-годишнината на проф. д.и.н. Димитър Игнатовски. В. Търново: изд. Фабер, 2011, с. 137-153.
• Rroma. Трансформация и резистентност на едно надрегионално малцинство. – В: Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Константин Косев. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 296-314 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, с. 633-668).
• Staat und Kirche in der bulgarischen Geschichte. – In: Пътят на България: Църква – държава – общество / Bulgarien auf dem Weg: Kirche – Staat – Gesellschaft. Варна–Виена / Varna–Wien, 2008, S. 131-146 (auch in: Valeristica Polyhistorica, 2011, Bd. 2, S. 553-572).
• Държава и църква в българската история. – В: Пътят на България: Църква – държава – общество / Bulgarien auf dem Weg: Kirche – Staat – Gesellschaft. Варна–Виена / Varna–Wien, 2008, с. 115-129.
• Към ранната история на ДПС. Опит за фактографичен очерк. – В: Историята – професия и съдба. В чест на член-кореспондент д.ист.н. Георги Марков. София: Тангра – ТанНакРа, 2008, с. 631-660 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, с. 573-618).
• Einiges zur Entwicklung der politischen Kultur in Bulgarien. – In: Politische Kultur in Südosteuropa. Identitäten, Loyalitäten, Solidaritäten. Frankfurt am Main: Peter Lang GmbH, 2006. S. 195-214 [= Schriftenreihe der Kommission für südosteuropäische Geschichte, hrsg. von Alois Mosser, Bd. 3] (auch in: Valeristica Polyhistorica, 2011, Bd. 2, S. 525-553).
• Куманите в българската история. – Исторически преглед, 2005, № 5-6, 3-25 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 1, с. 341-378).
• Бележки относно корелацията между хуни и х[с]иунг-ну (Към историографията на въпроса). – В: 50 години специалност тюркология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Юбилеен сборник. София, 2004, с. 269-287 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 1, с. 459-482).
• Между Иран, Туран и Древния Изток в търсене на българския етногенезис. – В: Civitas Divino-Humana. In Honorem Annorum LX Georgii Bakalov (В чест на професор Георги Бакалов). София, 2004, с. 485-499.
• Евразийският свят до появата на тюрките. – Историческо бъдеще, 2003, № 1-2, 3-45; 2004, № 1-2, 3-46 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 1, 33-190).
• Codex Cumanicus. История изучения. – В: Материалы по археологии, истории и этнографии Таврии. Вып. Х. Сб., Ред.-сост. А. И. Айбабин, В. Н. Зинько. Симферополь, 2003, с. 481-505.
• За куманския етноним и неговата интерпретация. – В: Турция, Балканите, Европа: История и култура. Изследвания в чест на професор Дженгиз Хаков. София, 2003, с. 405-421 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 1, с. 287-309).
• Zu den Identitäten, Identitätswandlungen und Identitätsproblemen bei den Muslimen in Bulgarien. – In: Religion und Kulturen in Südosteuropa. Nebeneinander und Miteinander von Muslimen und Christen. Berlin, 2003, S. 53-59 (auch in: Valeristica Polyhistorica, 2011, Bd. 2, S. 501-512).
• Kumans in Bulgarian History (Eleventh-Fourteenth Centuries). – In: The Turks, Vol. 1: Early Ages, Part 9: Turks in East Europe. Ankara, 2002, pp. 680-689.
• Quelques remarques sur l’étude du Mefküre Mollova „La véracité graphique turke du Codex Cumanicus, prouvée par les turkismes en bulgare“. – Linguistique balkanique, 41, 3, 2001, 223-238.
• Türkische Muslime in Südosteuropa. Das Beispiel der Muslime Bulgariens. – In: Raumstrukturen und Grenzen in Südosteuropa, hrsg. von Cay Lineau. München, 2001, S. 231-243 (= Südosteuropa-Jahrbuch, Bd. 32) (auch in: Valeristica Polyhistorica, 2011, Bd. 2, S. 485-500).
• Die religiöse Anrufung (invocatio) in den osmanischen Urkunden. – Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae, 54, 4, 2001, 537-546 (= Festschrift für Lajos Fekete, hrsg. von A. Róna-Tas. Budapest) (auch in: Valeristica Polyhistorica, 2011, Bd. 2, S. 217-232).
• Към въпроса за характера на степната номадска държава и модела на хсиунг-ну. – В: Изследвания в чест на чл.-кор. професор Страшимир Димитров. Т. 1. София, 2001, с. 47-66 (= Studia Balkanica, 23) (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 1, с. 421-457).
• Cumanian Anthroponymics in Bulgaria during the 15th Century. – In: Studia in Honorem Professoris Verae Mutafčievae. Sofia: Amicita, 2001, pp. 315-332. The same in: The Great Ottoman-Turkish Civilisation. Vol. 4, 1999 (also in: Valeristica Polyhistorica, 2011, vol. 1, pp. 311-339). Вж. също Т У К.
• Българските мюсюлмани в години на преход (1900-1997) Етнокултурни аспекти. – Исторически преглед, 2000, № 3-4, 112-149 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, 421-484).
• Zum 90. Geburtstag von Prof. Dr. Karl Heinrich Menges. – Linguistic Balkanique, 1999/2000, N° 1, 27-37.
• Cumanian Anthroponymics in Bulgaria during the 15th Century. – In: The Great Ottoman-Turkish Civilisation. Vol. 4: Culture and Arts. Ankara, 1999, 113-126. The same in: Studia in Honorem Professoris Verae Mutafčievae, 2001 (also in: Valeristica Polyhistorica, 2011, vol. 1, pp. 311-339).
• България в сблъсъка на цивилизациите. – Ние, год. III, 1999, № 7-8, 19-22 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, 513-524).
• Живот, отдаден на науката. Проф. д-р Карл Хайнрих Менгес на 90 години. – Историческо бъдеще, 1998, № 1, 198-207.
• Хронология и периодизация в историческото познание като опит за осмисляне на вечността. – В: От икономическа раздробеност и политическо противостоене – към икономическо, политическо и духовно единство. Пловдив, 1998, 53-61 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 1, 519-528, както и онлайн в: Borders in the History and Societies of Central- and East-Europe. Papers. Editors: Penka Peykovska, Gábor Demeter. Sofia – Budapest, 2011, pp. 5-12 (= Bulgarian-Hungarian Scholarly Forum, III).
• Genesis and Development of the „Turkish Question“ in Bulgaria. – Bulgarian Historical Review, 1998, N° 1-2, 7-29 (also in: Valeristica Polyhistorica, 2011, vol. 2, pp. 307-348) (Същото в: Papers of the Bulgarien-Hungarian Scholarly Forum, II. Sofia, May 15-18, 2007. Penka Peykovska, Attila Seres (Eds.), Sofia – Budapest, 2008, pp. 160-186.
• Българските турци след Втората световна война. – Исторически преглед, 1998, № 1-2, 95-133.
• Bulgaro-Turcica 3: История на изучаването на Codex Cumanicus. – Историческо бъдеще, 1997, № 1, 42-91; № 2, 29-74.
• Ausgrenzung und Integration: Die bulgarischen Türken nach dem Zweiten Weltkrieg (1944/45 – 1989). – Österreichische Osthefte, 39, 2, 1997, 193-221 (auch in: Valeristica Polyhistorica, 2011, Bd. 2, S. 375-419).
• Zum Quellenwert der sogenannten „Namenslisten“ unter besonderer Berücksichtigung der „Defter-i Voyniġān“. – In: Studia Ottomanica. Festgabe für György Hazai zum 65. Geburtstag. Herausgegeben von Barbara Kellner-Heinkele und Peter Zieme. Otto Harrassowitz Verlag: Wiesbaden, 1997, S. 207-215 (= Veröffentlichungen der Societas Uralo-Altaica, Band 47).
• Zur Theorie der osmanischen Urkundenlehre: Die Sultanstitulatur (‘unwān) nach einem strukturanalytischen Verfahren dargestellt. – In: Zafar Nâme: Memorial volume to Felix Tauer. Edited by Rudolf Vesely and Eduard Gombar. Prague: Enigma 1996, 1 + 280 + 3 pp.
• Bulgarien. – In: Brennpunkt Osteuropa. Minderheiten im Kreuzfeuer des Nationalismus. Hrsg. von Valeria Heuberger, Arnold Suppan und Elisabeth Vyslonzil. Verlag für Geschichte und Politik Wien – R. Oldenbourg Verlag München, 1996, S. 96-106. (= Schriftenreihe des Österreichischen Ost- und Südosteuropa-Instituts, Bd. 24).
• Die türkische Minderheit Bulgariens bis zum Ende des Zweiten Weltkrieges. – Österreichische Osthefte (Wien), 36, 2, 1994, 279-294 (auch in: Valeristica Polyhistorica, Bd. 2, 2011, S. 349-373).
• Турското население на България и официалната малцинствена политика, 1878-1944. – В: Страници от българската история. Събития, размисли, личности. Т. 2. София: Просвета, 1993, с. 192-209.
• Eine Urkunde Maḥmūd’s II. aus dem Jahr 1241/1826 in der Sektionsbibliothek ‘Geschichte’ an der Humboldt-Universität zu Berlin. – In: Festgabe an Josef Matuz: Osmanistik – Turkologie – Diplomatik. Herausgegeben von Christa Fragner und Klaus Schwarz (?), mit einem Vorwort von Bert G. Fragner. Klaus Schwarz Verlag: Berlin 1992, S. 261-273 (= Islamkundliche Untersuchungen, Bd. 150).
• Нотификациите „nišān“ и „sebeb-i taḥrîr“ в османотурските султански документи. – Помощни исторически дисциплини, 5, 1991, 172-197.
• Resmî Belge Düzenlenmesi ve Osmanlı Fermanları. – Tarih ve Toplum (İstanbul), X, 55, 1988, 32-35.
• Наблюдения върху османотурските документални извори за „специалните“ категории население в земите под османска власт. – Исторически преглед, 1988, № 3, 58-70 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, с. 271-294).
• Überblick über die Forschungseinrichtungen der Turkologie in Bulgarien. – Materialia Turcica (Bochum), 12, 1988, 1-12.
• Изследване и обнародване на османотурски документални извори за историята на България. – В: Историографски изследвания „България през ХV-ХІХ век“. Т. 1. България през ХV-ХVІІІ в. София, 1987, с. 276-308.
• Османотурската палеография като помощна историческа дисциплина. – Известия на Държавните архиви, 54, 1987, 3-18.
• Die Struktur und Bedeutung des bulgarischen Ethnonyms im Lichte einer Evolutionstheorie. – Études balkaniques, 1987, N° 2, 65-87 (auch in: Valeristica Polyhistorica, 2011, Bd. 1, S. 239-285).
• Личните писма като документи в османотурската дипломатика. – В: Личните документи като исторически извор. София: Издат. на БАН, 1987, с. 169-176.
• Още за писмените знаци върху пръстена от село Хотница. – Исторически преглед, 1987, 3, 68-71 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 1, 497-507).
• Die Notifikationsformeln Nišān und Sebeb-i taḥrîr in den osmanischen Herrschersurkunden. – Rocznik Orientalistyczny (Warszawa), 45, 2, 1986, 49-66 (auch in: Valeristica Polyhistorica, 2011, Bd. 2, S. 189-215).
• Палеографията в системата на хуманитарните науки. – Исторически преглед, 1986, № 9, 52-60 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, с. 45-69).
• Личните имена и прозвището „Абдуллах“ в османотурските документи. – Исторически преглед, 1986, № 1, 51-57 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, с. 251-270).
• Някои съображения при периодизиране развитието на османската палеография и дипломатика. – Помощни исторически дисциплини, 4, 1986, 197-203.
• Предпоставки за възникване на османската палеография и дипломатика. – Исторически преглед, 1984, № 3, 106-115 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, с. 19-44).
• Постижения и актуални проблеми на османската палеография и дипломатика. – Исторически преглед, 1983, N° 2, 101-105.
• Един неизчерпан извор: „Codex Cumanicus“. – Векове, 1982, N° 6, 28-35.

Г. Научни информации, отзиви, рецензии: (Подбор)

• Нов поглед към миналото на евразийските степни народи. [Элита в истории древних и средневековых народов Евразии. Отв. Ред. П.К. Дашковский. Барнаул, 2015, 330 с.: ил. ISBN 978-5-7904-1997-3]. – Историческо бъдеще, XX, 2016, No. 1-2, 247-252.
• A Person of the Caucasian Nationality. – С. И. Муртузалиев. Проблемы идентичности „кавказцев” и „россиян” (S. I. Murtuzaliev. Problems of the Identity of “the Caucasians” and “the Russians”. Махачкала: „Формат”, 2010, 183 с.). – Bulgarian Historical Review, 2011, No. 3-4, 208-213.
• Rediscovering the Forerunners: Laios Thallóczy – der Historiker und Politiker. Die Entdeckung der Vergangenheit von Bosnien-Herzegowina und die moderne Geschichtswissenschaft (Discovering of the past of Bosnia and Herzegovina and the Contemporary Historical Sciences). Hrsg. Dževad Juzbašić, Imre Ress. In Zusammenarbeit mit Andreas Gottsmann. Sarajevo – Budapest, 2010, 262 S. – Bulgarian Historical Review, 2011, No. 1-2, 225-230.
• L’Asie centrale dans le passé et aujourd’hui (Zentralasien. 13. bis 20. Jahrhundert. Geschichte und Gesellschaft. [Asia Centrale. 13éme jusque 20éme siècles. Histoire et société]. Hrsg. von Bert Fragner und Andreas Kappeler. Verein für Geschichte und Sozialkunde & Promedia Verlag. Wien 2006, 227 S. (= Edition Weltregionen, Bd. 13). – Bulgarian Historical Review, 2009, N° 1-2, 202-217.
• Die Albaner in der Republik Makedonien: Fakten, Analysen, Meinungen zur interethnischen Koexistenz. Hrsg. von Thede Kahl, Izer Maksuti, Albert Ramaj. Wien – Münster: LIT Verlag Berlin, 2006, 296 S. (= Wiener Osteuropa Studien, hrsg. vom Ö sterreichischen Ost- und Südosteuropa Institut, Bd. 23). – Bulgarian Historical Review, 2008, № 1-2, 218-224.
• Tempora incognita de populi indefiniti (А. СТАМАТОВ. Tempora incognita на ранната българска история. София, 1977, 143 с., 9 приложения). – Историческо бъдеще, 1998, № 2, 195-211.
• Историята на Източна Европа в немскоезичния свят [E. OBERLÄNDER (Hrsg.). Geschichte Osteuropas. Zur Entwicklung einer historischen Disziplin in Deutschland, Österreich und der Schweiz, 1945-1990. Franz Steiner Verlag: Stuttgart 1992, 350 S. (= Quellen und Studien zur Geschichte der östlichen Europa, Bd. 35)]. – Исторически преглед, 1992, № 6, 105-107.
• За куманите в Източна Европа: С. А. ПЛЕТНЕВА. Половцы. Москва 1990, 208 с. – Исторически преглед, 1992, № 1-2, 182-190.
• W. POHL. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567-822 n. Chr. Verlag C. H. Beck: München 1988, 529 S. – Исторически преглед, 1991, № 7, 95-99.
• Международна научна конференция по проблемите на османското наследство в Югоизточна Европа. – Исторически преглед, 1988, № 4, 108-110.
• П. ДОБРЕВ. Стопанската култура на прабългарите. София, 1986. – Исторически преглед, 1987, № 2, 102-105.
• Международен конгрес за азиатски и североафрикански проучвания. – Исторически преглед, 1987, № 1, 106-109.
• Нов принос към ислямската дипломатика (L. FEKETE. Einführung in die persische Paläographie. 101 persische Dkumente. Aus dem Nachlaß des Verfassers herausgegeben von Georg Hazai. Akadémiai Kiadó: Budapest 1977, 594 S.). – Помощни исторически дисциплини, 3, 1981, 303-306.

Д. Съставителство и редакция

• Пътят на България: Църква – държава – общество / Bulgarien auf dem Weg: Kirche – Staat – Gesellschaft. Hrsg. Basilius J. Groen und Valery Stojanow. Wien, Pro Oriente: Varna, 2008, 533 с. ISBN 978-3-901188-11-4 [заедно с Basilius J. Groen (изд.)].
• Studia in Honorem Professoris Verae Mutafčievae. Eds. Evgeni Radushev, Zara Kostova, Valeri Stojanow. Sofia: Verlagshaus ‘Amicita’, 2001, 394 pp. ISBN 954-90556-4-7 [заедно с Евгени Радушев и Зара Костова (изд.)].
• Петдесет години Институт по история при БАН, 1947-1997. София: Издателска къща „Гутенберг“, 1999, 405 с. ISBN 954-9943-03-8 [заедно с Антоанета Запрянова (изд.)].

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ: (Подбор)

• Два опита за „ревизия“ на балканската история. – В: Трета национална научна конференция „Родопа планина – земя на богове, хора и храмове“ [Велинград, 12-13 октомври 2016]. София, 2019, с. 283-294.
• Унгарски жалони в тюркологията. – В: Унгаристични четения 2017. София, 18 октомври 2017 г.
• Дьорд Хазай в ранните години на българската университетска тюркология. – В: Тюркологията днес – предизвикателства и перспективи. [София, 10-11 ноември 2017]. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 2017, с. 171-180.
• Когато Урания прегърне Клио. Лежерно за историята или Eine Einführung in die Streichholzforschung. – В: Историческата наука пред съвременните предизвикателства. Научна конференция, посветена на 70-годишнината на Института за исторически изследвания при БАН. София, 05 декември 2017 г.
• Bulgarians and Turks through the Centuries – Ethno-Cultural Aspects. – In: „Sources for Analyzing History in Central and Southeast Europe in Modern and Contemporary Times“. International scientific conference. Budapest, 9 October 2018.
• Непреходната актуалност на Петър Мутафчиев. – В: Историкът като изследовател, гражданин и човек. Сборник с материали от конференция, посветена на 130-годишнината от рождението и 70-годишнината от смъртта на професор Петър Мутафчиев (1883-1943) [София: НБУ, 17-18 май 2013]. София: Нов български университет, 2016, с. 85-92, 343-344.
• Remembering the Changes in 1989 – a General Approach. – In: Shared Pasts in Central and Southeast Europe: 17th–21st Centuries: Hungarian and Bulgarian Approaches. Editors: Gábor Demeter, Penka Peykovska. Sofia-Budapest 2015, pp. 345-353 (= Auxiliary Historical Disciplines, Vol. VIII) (ISBN 978-954-2903-20-8, ISBN 978-963-416-009-0, ISSN 0205-2504).  [Papers from the scholarly conference, Budapest, 12-15 May 2014].
• Европейские кипчаки (куманы, половцы) в библейских родословных. – В: Материалы республиканской научно-пракнической конференции „Народ в потоке истории“, посвященной 110-летию академика А. Х. Маргулана. Павлодар, 2014, с. 208-214.
• Драконы и ельбиры в куманско-кипчакском мире. Вариации по теме структурирование жилого пространства. – В: Сборник материалов международной научной конференции „Кипчаки Евразии: история, язык и письменные памятники (Еуразия Қыпшақтары: тарих, тiл және жазба ескерткiштерi / The Kipchaks of Eurasia: History, Language and Written Records)“, посвященной 1100 летию Кимекского государства в рамках Дней тюркской письменности и культуры. Астана, 2013, с. 37-47.
• Zur Frühgeschichte der BRF – Minderheiteneliten im Wechsel. – In: Political, Social, Economic and Cultural Elites in the Central- and East-European States in Modernity and Post-Modernity. Hungarian-Bulgarian History Conference. Budapest, May 14-15 2009. Papers. Editors Gábor Demeter, Penka Peykovska. Sofia–Budapest, 2010, S. 290-296, 297-298 (Res.) [= Series Помощни исторически дисциплини / Auxiliary Historical Disciplines, Vol. VI] (auch in: Valeristica Polyhistorica, 2011, Bd. 2, S. 619-632).
• Die Minderheiten in Bulgarien – Einblick in die gegenwärtige Lage. – In: Internationale wissenschaftliche Konferenz „1989-2009. Bulgarien – 20 Jahre danach“, Wien, 15.-17. April, 2009.
• Gegenwärtige Transformationsprozesse bei den Minderheiten in Bulgarien. – In: Der Transformationsprozess in Bulgaria und der Weg in die EU, Hrsg. von P. Bachmayer, A. Schwarcz, A. Tcholakova. Wien, 2006, 283 S. (= Miscellanea Bulgarica, 18), S. 85-99. (Tagung „Der Umbruch 1989 und der Transformationsprozess in Bulgarien“. Wien, 10.-11. Oktober 2002).
• Die Minderheiten in Bulgarien aus historischer Sicht und in der Gegenwart. – In: Der Transformationsprozess in Bulgaria und der Weg in die EU, Hrsg. von P. Bachmayer, A. Schwarcz, A. Tcholakova. Wien, 2006, 283 S. (= Miscellanea Bulgarica, 18), S. 69-77. (Tagung „Bulgarien auf dem Weg in die EU. Fortschritte und Rückschläge“. 10-11. Mai 2001, Wien).
• Der Codex Cumanicus in der Forschungsgeschichte. – In: Il codice Cumanico e il suo mondo. Colloquio internazionale (Venezia, 6-7 dicembre 2002). Roma: Edizioni di Storia e Letteratura, 2005, pp. 3-44.
• Бали Ефенди и неговото време. – Път, 9, 2008, 18-23 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, с. 295-306) [доклад, изнесен на Научна конференция „Бали ефенди Софийски”. Организирана от СУ „Св. Кл. Охридски”, Катедра по арабистика и семитология, Катедра по тюркология и алтаистика, Главно мюфтийство, Висш ислямски институт и Фондация за приятелство и братство „Ахмед Давудоглу”. Софийски университет „Св. Кл. Охридски”, 27-28 май 2006].

5. НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

Научно-популярни статии

• Религията дава отговори там, където разумът отказва. Проф. Валери Стоянов – историкът, който иска да изживеем едно ново Просвещение. Интервю на Евелина Величкова. – Във: в-к Марица, год. ХVІІ, бр. 100 (5553), 26.04.2008, с. 25-26
• За европейското и неевропейското в българското културно пространство. – В: Приобщаване на българските граждани към европейските културноисторически ценности. София: Университетско издателство „Стопанство“, 2008, с. 33-40.
• Може ли общ балкански учебник по история? – Българи: Списание за нацията, бр. 2 (7), март-април 2008, с. 29-30.
• Кумани и куманология – идентификационни проблеми. – Българска орда. Известия. София, год. ХІІІ, кн. 1 (69), 2007, 30-36.
• Българският етноним в светлината на една еволюционна теория. – Ави-Тохол, 1997, № 7, 20-32; № 8, 52-56.
• Началото под знака на Лъва. – Във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 1, с. 507-517 [продължение на „Още за писмените знаци върху пръстена от с. Хотница“ (1987), обнародвано в началото на 1990-те години във в. Феномен(и)].

Лекции и други обществени изяви за популяризиране на научни постижения

• Bulgaren und Türken durch die Jahrhunderte. Probleme der ethno-kulturellen Wechselbeziehungen. – In: Mainzer Kolloquien zur Turkologie und Orientalistik (Johannes Gutenberg Universität Mainz, Institut für Slavistik, Turkologie und zirkumbaltische Studien, Abteilung Turkologie, 3. Juli 2018).
• Bürgerprotest und neue Aufbrüche – Bulgarien. – In: “Europa – wohin? Herausforderungen für Kirche und Gesellschaft”, Diplomatische Akademie Wien. Wien, 14.-16. März 2018.
• Die Orthodoxie im öffentlichen Raum Südosteuropas nach der Wende 1989. – In: internationaler Tagung Sakralisierung des öffentlichen Raums in Südosteuropa nach der Wende 1989. Graz, 16.-18.09.2010 (Statement vor öffentliches Podium, 17.09.2010).
• Minderheiten in Bulgarien in der Vergangenheit und Gegenwart. Лекция пред група университетски и гимназиални преподаватели, намиращи се на посещение в България, организирана от Института по политология на Universität Klagenfurt, (София, 1 септември 2009, СУ „Св. Климент Охридски”, зала 1).
• Kumanen und Kumanologie. Identifikationsprobleme. Сказка, изнесена на 26 май 2004 г. в рамките на „Lectorium Bulgaricum“, организиран от Българския изследователски институт в Австрия, Сдружението „Приятели на Дом Витгенщайн“ и Българското културно дружество във Виена „Кирил и Методий“.
• Die Muslime am Balkan als eine überregionale Minderheit. Probleme der Identifizierung. Vortrag, gehalten am 19. Mai 2004 im Institut für osteuropäische Geschichte an der Universität Wien vor der Berufungskommission zur Besetzung der Planstelle eines Universitätsprofessors für südosteuropäische Geschichte (Nf. Prof. M. D. Peyfuss).

Преводи

• Ферман на султан Махмуд ІІ от 1826 г. – В: Eine Urkunde Maḥmūd’s II. aus dem Jahr 1241/1826 in der Sektionsbibliothek ‘Geschichte’ an der Humboldt-Universität zu Berlin. – In: Festgabe an Josef Matuz: Osmanistik – Turkologie – Diplomatik. Herausgegeben von Christa Fragner und Klaus Schwarz (?), mit einem Vorwort von Bert G. Fragner. Klaus Schwarz Verlag: Berlin 1992, S. 261-273 (= Islamkundliche Untersuchungen, Bd. 150). Също в български превод в: Завръщане към началата (Един документ на Махмуд ІІ от 1241 г.х. [1826 г.] в секционната библиотека по „История“ към Хумболтовия университет в Берлин). – В: Интердисциплинарни диалози на историята. Сборник в чест на ст. н. с. ІІ ст. д-р Антоанета Тодорова-Запрянова. София, 2009, с. 328–345 (също във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, с. 233-250).

Изготвяне на музейни сбирки, научни колекции, изложби и други културни изяви

• Изготвяне на постери за седемте секции на Института по история с оглед обогатяване на изложбата от книги във фоайето на БАН във връзка с 60-годишния юбилей на Института през 2008 г.
• Създаване на лого за Института в хода на проектирането, графичното оформление и конструиране на Web Site на Института по история при БАН през 2005-2006 г.
• Организиране на изложбата „Двама велики германци“ в централната сграда на БАН през ноември 1999 г., посветена на Александър фон Хумболт и Йохан Волфганг фон Гьоте в рамките на Хумболтовата юбилейна година – 200 години от началото на южноамериканското изследователско пътуване на Александър фон Хумболт, 230 години от рождението му и 140 години от неговата кончина.

Експертна дейност за държавни институции, фондации и организации

• член на Постоянно действащата експертна комисия за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации към МОН (2016-).
• член на Комисията за самооценка на ИИстИ по време на международния одит на БАН (2008-2009);
• член на Експертна група по исторически науки за избора на академици (действителни членове) и член-кореспонденти (дописни членове) на БАН (2008);
• член на Проблемния съвет по „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ при УС на БАН (от 2007 насам);
• член на експертната комисия на НАОА за оценяване и акредитация на специалностите „Иранистика“ „Индология“ и „Арменистика“ към Катедрата „Класически Изток“ при ЦИЕК на СУ (2003); председател на експертната комисия на НАОА (2003) за оценяване и акредитация на специалностите „Тюркология“ и „Арабистика“ към Катедрите по Тюркология и алтаистика и по Арабистика и семитология при ЦИЕК на СУ (2003);
• член на Обществения съвет по етнически и национални проблеми при Президента на Република България П. Стоянов (1997-2002);
• консултант при изготвянето на „Българска национална доктрина“ (1995);
• председател на Атестационните комисии на ИИст при атестациите от 1994 г. (за целия научен стаж [при отделни учени – от 1960] до 1993) и 1999 г. (за периода 1994-1998);
• Разработване на методика и критерии за индивидуално атестиране на учените от Института по история при БАН (София, 1994).

Рецензии, становища и мнения в конкурси за научни постижения и придобиване на научни степени или заемане на академични длъжности:

• Издателска рецензия/Препоръка за книгата на Венета Янкова  „Историческа памет и образи на миналото“ (издателство „Парадигма“) за участие в конкурса по програма „Помощ за книгата“ 2019 г. на Министерство на културата (април 2019).

  Становище за дисертацията на Евлоги Генов Станчев на тема „Национализъм и динамика на идентичността на волжките татари (ХІХ – краят на ХХ век)“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор” на СУ (април 2019).
• Становище за дисертацията на Светлана Стефанова Радева „Културно-историческо наследство на капанците в Североизточна България“ за присъждане на ОНС „Доктор“ на УниБИТ (октомври, 2018).
• Рецензия на трудовете на доц. д.н. Цветелин Йорданов Степанов, единствен участник в конкурса за заемане на академичната длъжност „професор“ по 3.1. Социология, антропология и науки за културата (теория и история на културата. История на българската средновековна култура) (ноември 2017).
• Становище за дисертацията на доц. д-р Венета Петрова Янкова от ШУ „Историческа памет и образи на миналото. (По примери от България, Унгария, Полша и Литва)“ за присъждане на научната степен „Доктор на науките за културата“  (август 2017).
• Становище за дисертационния труд на Христо Димитров Христозов „Окръжаващото пространство и планинското население в Родопите през ХVІ-ХVІІ век“ за придобиване на ОНС „доктор“ на СУ (април 2017).
• Становище за научната продукция на доц. д.и.н. Манчо Ангелов Веков за заемане на академичната длъжност „професор“ (април 2017).
• Становище относно трудовете на доц. д-р Илияна Илиева Марчева за заемане на академичната длъжност „професор“ (юли 2016).
• Становище за дисертационния труд на Таня-Йоана Минкова „Българското въздухоплаване (1912-1944 г.). Исторически и извороведски аспекти на управлението на човешките ресурси“ за придобиване на ОНС „доктор“ (март 2016).
• Рецензия на дисертационния труд на доц. д-р Пенка Иванова Пейковска „Миграции от Австро-Унгария и Русия към България (средата на 60-те години на ХІХ в. – средата на 30-те години на ХХ в.). Историко-демографски аспекти“ за присъждане на научната степен „доктор на историческите науки“. (юли 2015).
• Рецензия на трудовете на доц. д-р Йорданка Маринова Гешева за заемане на академичната длъжност „професор“ (май 2015).
• Рецензия на дисертационния труд на Чавдар Венелинов Ветов „Фотодокументите (ХІХ – средата на ХХ в.) като исторически извори и тяхното съхранение в архивните институции“ за придобиване на ОНС „доктор“ (февруари 2015).
• Становище за дисертационния труд на Ембие Мехмед Кязимова „Инфинитните глаголни форми в съвременния турски език“ за придобиване на ОНС „доктор“ на Шуменския университет (януари 2015).
• Оценка на изследователски проект на Dr. Julian Rentzsch (Mainz) “The History of the Cumans in Hungary”, за финансово подпомагне от страна на Gerda Henkel-Stiftung (ноември 2014).
• Рецензия на дисертационния труд на доц. д-р Манчо Ангелов Веков „Единиците за измерване в Европа преди въвеждането на десетичната метрична система (ХVІІ-ХХ в.). Теоретични и приложни аспекти“ за присъждане на научната степен „доктор на историческите науки“ (септември 2014).
• Рецензия на трудовете на гл.ас. д-р Алексей Кирилов Кальонски за заемане на академичната длъжност „доцент“ в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (август, 2014).
• Становище за дисертационния труд на Мийрям Неджиб Салим-Ахмед за заемане на академичната длъжност „доцент“ в Шуменския университет (август 2014).
• Рецензия на трудовете на д-р Пенка Иванова Пейковска за заемане на академичната длъжност „доцент“ (ноември 2013).
• Оценка на труда на гл.ас. д-р Надежда Борисова Илиева „Турската етническа група в България (1878-2001 г.)“, София, НИГГГ-БАН, 2010, 144 с., предложен за участие в конкурса за високи научни постижения на СУБ през 2013 г. (август 2013).
• Рецензия на дисертационния труд на Константин Валериев Голев „Причини за куманските миграции на Балканите“ за придобиване на ОНС „доктор“ (април 2013).
• Становище за дисертационния труд на Илия Димитров Мечков „Участие на българите във формиране на културни общности в Източна Европа, V-Х в. (Фактори и аспекти на културната динамика)“ за придобиване на ОНС „доктор“ (март 2013).
• Рецензия на дисертационния труд на Димитър Йорданов Гюдуров „Малцинствената политика на България – вътрешни и балкански аспекти, 1919-1928 г.“ за придобиване на ОНС „доктор“ на НБУ (септември 2012).
• Рецензия на дисертационния труд на Тиен Дзиендзюн (Китай) „Род и родово съзнание у българи и китайци в ново и най-ново време“ за придобиване на ОНС „доктор“ (август 2012).
• Рецензия на трудовете на д.и.н. Тодор Петров Петров за заемане на академичната длъжност „професор“ във ВА „Г. С. Раковски“. (ноември 2011).
• Становище към Фонд „Научни изследвания“ към МОН за подпомагане отпечатването на монографията на доц. Катерина Иванова Венедикова „Епиграфски паметници от българските земи ХV-ХІХ век“ (октомври 2011).
• Доклад пред Президиума на ВАК за присъждане на научното звание „старши научен сътрудник І степен“ на ст.н.с. ІІ ст. д.и.н. Георги Георгиев Атанасов (ноември 2010).
• Рецензия за изследователския проект „Университетът за национално и световно стопанство. История и съвременност (1920-2010 г.)“ с ръководител доц. д-р Велева и изпълнители Л. Велева, П. Пенчев и М. Димитров. (УНСС, октомври 2010).
• Рецензия на дисертационния труд на Андреас Балнус (Германия) „Градските картинни изображения. Извороведски и археографски проблеми по емпиричен материал от Мекленбург – ХVІ-ХVІІІ в.)“ за придобиване на ОНС „доктор“ (септември 2010).
• Рецензия на дисертационния труд на Борис Николаев Живков „Интегративни и дезинтегративни тенденции в Хазарския каганат. Краят на ІХ – Х век.“ за придобиване на ОНС „доктор“ (март 2010).
• Доклад пред Научната комисия за исторически науки при ВАК за даване на научната степен „доктор на историческите науки“ на доц. д-р Рая Йорданова Заимова (февруари, 2010).

6. НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ

• Номиниран за член-кореспондент (дописен член) на Българската академия на науките от Научния съвет на Института за исторически изследвания при БАН (2012 г.) и от група академици (2014 г.).
• Включен в тройното предложение до Министъра на образованието и научните изследвания на Република Австрия за назначаването на редовен професор в Института за източноевропейска история към Виенския университет като наследник на професор Макс Пейфус (2004).