Йорданка Гешева

Проф. д-р Йорданка Гешева

24 септември 1953 г., Свищов

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

политически партии; държавно-политическа система; история на държавата и правото; конституции и конституционни проекти; генеалогия и просопография

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

Образование

Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“, специалност история; втора специалност руска филология, 1972-1977 г.

Заемани длъжности

1981-1988 – редактор в сп. „Исторически преглед“ в Институт по история при БАН

1988 – защитена дисертация за получаване на научната степен „кандидат на историческите науки” (сега Образователна и научна степен „доктор“). Тема: Консервативната партия в Княжество България. 1879-1886 г.“ Рецензенти: проф. дин Елена Стателова, проф. дин Стойчо Грънчаров.

Научна степен и звание

1989-1992 – научен сътрудник втора степен

1992-2004 – научен сътрудник първа степен

2004-2015 – доцент

2015 – професор

Членства в редколегии и издателски научни съвети

  • Чуждестранен член на редколегията на Списание за наука, изкуства и култура АRTOS, Осиек (от 2015 г.) ISSN 1849-4730
  • Член на редакционния съвет на сп. „Родознание“ / „Genealogia“ – от 2014 г. – продължава
  • Член на редколегията на сп. „Исторически преглед„  от 2017 г. – продължава
  • Отговорен редактор на блока с материали за д-р Константин Иречек – сп. „Исторически преглед“, кн. 5-6/2014
  • Отговорен редактор на блока с материали за отците Възкресенци в сп. BHR, кн. 1-2/2014
  • Отговорен редактор на блоковете с материали за и в чест на Марин Дринов – сп. „Исторически преглед“, кн. 1-2/2015 г., кн. 5-6/2015 и кн. 1-2/2016 г.
  • Рецензент на сп. „Население“ за 2016 и 2017 г. , издание Института за изследване на населението и човека при БАН

Научни специализации

Хърватия – 2007-2008 г.

Участие в съвместни научни проекти

  1. Хърватско-български проектDoprinos intelektualnih elita u Bugarskoj i Hrvatskoj za jezičnu i kulturnu raznovrsnost Europe“ („Приносът на интелектуалните елити на България и Хърватия за езиковото и културното многообразие на Европа”) , международен проект на Хърватската академия за наука и изкуство и БАН. Ръководител на проекта доц. д-р Хървойка Миханович Салопек от Института за история на хърватската литература, театър и музика. Ръководител от българска страна доц. д-р Антоанета Балчева от Институт по балканистика с Център по тракология. Край на първи етап – декември 2009. Продължение на проекта – 2010-2014; ново продължение до 2016 г.
  2. Хървати и българи през вековете – история, култура, изкуство и език (Hrvati i bugari kroz stoljeća – povijest, kultura, umjetnost i jezik) – постоянен проект на Института по балканистика с Център по тракология и Отдела за исторически науки към Хърватската академия за наука и изкуство. Ръководител на проекта до края на 2010 г. доц. Румяна Божилова от българска страна, от 2011 г. насам – проф. дин Св. Елдъров и проф. Анте Гулин и проф. Дамир Карбич от хърватска страна.
  3. Likovna baština obitelji Pejačević. / The Art Heritage of the Pejačević family. (Изобразителното изкуство на и във фамилия Пеячевич). Международен проект. Участници: Хърватия – организатор и основен изпълнител; България, Сърбия, Унгария. Ръководители на проекта: Силвия Лучевняк, Ясминка Найцер-Сабляк. Време за изпълнение 2008-2013 г. Осъществени изложби в Осиек, Загреб, Нашице, Вировитица, Рума, Пожега, Вуковар, Дубровник, Шопрон; издадена книга с текстове на хърватски и английски език и каталог – „Likovna baština obitelji Pejačević. / The Art Heritage of the Pejačević family. Osijek, 2013; авторски страници на Й. Гешева – 255-267; второ издание, Zagreb, 2014; авторски страници на Й. Гешева – 46-57.
  4. Комуникационен проект на Агенция АПРА по повод организираната от Министерския съвет на Р България информационна кампания за популяризиране на 100-годишнината от обявяване на независимостта – консултантска, редакторска и авторска работа – 2009 г. Название на проекта: „Организиране и провеждане на информационна кампания за популяризиране на България и честване на 100-годишнината от обявяване на независимостта“
  5. Балканите и Европа – трансформационни, модернизационни и интеграционни процеси ХVІІІ – ХХІ в. Р-л – проф. дин Светлозар Елдъров; Участници от ИБЦТ, ИИИ, СУ, УНСС . Базова организация – Институт по балканистика с Център по тракология. Финансиране – БАН. ТЕМА: Фамилия графове Пеячевичи в политическата, културната и конфесионалната история на Хърватия (ХVІІІ – ХХ в.) Срок : 2010-2013 г.
  6. Иван Евстратиев Гешов (1849-1924) – държавник, общественик и меценат на българската наука и култура. Ръководител на проекта доц. д-р Р. Стоянова. Срок – 1 година – 2014-2015.
    Проведена конференция в Пловдив, 6-7 ноември 2014. Доклад на тема: „Иван Евстратиев Гешов и българското книжовно дружество: от дописен член до председател (1881-1911)“. Модератор на второ заседание. По проекта e издаден сборник “Иван Евстратиев Гешов. Държавник, общественик, учен, меценат на българската наука и култура. Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 2014 г.”. Съставители и редактори на сборника – Стефан Шивачев, Росица Стоянова, Йорданка Гешева и Алека Стрезова.
  7. Проект на ИИИ с посолството на Република Полша в София – проведена Българо-полска научна конференция на тема „Ватиканът – Полша – България. „150 години от началото на мисията на Конгрегацията на Възкресенците в България“, 24 октомври 2013 г., София. Членове на организационния комитет: Илия Тодев, Тамара Стоилова, Йорданка Гешева, Сандра Топалска. Материалите от конференцията са издадени като специален блок в списание Bulgarian Historical Review, кн. 1-2, 2014 г. Отговорен редактор на блока – Йорданка Гешева
  8. Проект на ИИИ с посолството на Република Полша в България – конференция 20-21 март 2014 в София; Организационен комитет – Илия Тодев, Тамара Стоилова, Йорданка Гешева, Сандра Топалска. Издаден сборник „ Полша и поляците в новата българска история (средата на XIX – средата на XX век)“. С., 2015, – том 32 на Известия на Института за исторически изследвания. Редакционна колегия на сборника: Илия Тодев, Тамара Стоилова, Йорданка Гешева, Петя Димитрова, Сандра Топалска.
  9. Модерните нации и ролята на елитите за тяхното формиране и развитие. Международен. Базова организация – Институт за исторически изследвания. Ръководител проф. дин Тамара Стоилова; срок 2015-2016 г.; подготвен и издаден сборник с изследвания и материали; съставители и редактори на сборника – Тамара Стоилова, Йорданка Гешева, Пенка Пейковска, Петя Димитрова, Инна манасиева, Любомила Соленкова.
  10. Ежедневието на империите. Средни векове – ХХ век. Проект на ИИИ. Ръководител – проф. дин Тамара Стоилова. Срок 2018-2021 г.

Участие в организационни и програмни комитети на международни научни форуми

Член на организационен комитет на 2 международни форума:

  • Българо-полска научна конференция на тема „Ватиканът – Полша – България. 150 години от началото на мисията на Конгрегацията на Възкресенците в България“, 24 октомври 2013 г., София. Конференцията е организирана от Посолство на Република Полша в България и от Институт за исторически изследвания
  • Българо-полска научна конференция на тема: „Полша и поляците в българската история (средата на XIX – средата на ХХ век)“ – 20-21 март 2014 г. , София. Организатори: Посолство на Република Полша в България и Институт за исторически изследвания

Индивидуален научен проект

„Фамилия графове Пеячевич – история, политика, култура, генеалогия“ –
2008-2011 г.; издадена монография на тема „ Фамилия графове Пеячевич между легендите и реалността (втората половина на XVII – XX в.). Историко-генеалогично изследване“ (342 стр. текст, 24 стр. снимков материал, 4 родословни таблици, карта ). С., 2012. Изд.къща „Дио Мира“, ISBN 978-954-2977-02-5

Преподавателска дейност

Лекционни курсове към Центъра за обучение при БАН в периода 2008-2018 г.
Тема на курса: „Държавни институции според Търновската конституция от 1879 г. и конституциите от 1947 и 1991 г.“

Езици

руски, хърватски, английски

3. ПУБЛИКАЦИИ:

Монографии:

  1. Държавната институция Велико народно събрание. 1879-1911 г. Исторически аспекти. – Българска историческа библиотека. С., 2001, изд. Иврай, 320 стр. ISBN 954-90684-7-1
    Отпечатани рецензии и отзиви за книгата:
    – Л. Огнянов: Държавната институция Велико народно събрание. 1879-1911 г. Исторически аспекти. – В: Исторически преглед, кн. 5-6, 2002, с. 270-273.
    – Д. Вачков: Държавната институция Велико народно събрание. 1879-1911 г. Исторически аспекти. – В: Минало, изд. СУ „Св. Климент Охридски“, кн. 2, 2002, с. 95-96.
    – Р. Първанова: Държавната институция Велико народно събрание. 1879-1911 г. – In: Bulgarian Historical Review, №1-2, 2003, р. 230-325.
  2. Парламентарните анкетни комисии по министерската отговорност. 1884-1923 г.Българска историческа библиотека. С., 2003, изд. „Иврай“, 328 стр. ISBN 954-91210-5-4
    Публикувани рецензии за монографията:
    П. Кишкилова: Парламентарните анкетни комисии по министерската отговорност. 1884-1923 г. – В: Исторически преглед, кн. 1-2, 2004
    Л. Любенова: Парламентарните анкетни комисии по министерската отговорност. 1884-1923 г. – In: Bulgarian Historical Review , 2004, № 1-2, р. 243-245.
  3. Фамилия графове Пеячевич между легендите и реалността (втората половина на XVII – XX в.). Историко-генеалогично изследване (342 стр. текст, 24 стр. снимков материал, 4 родословни таблици, карта на районите на събитията, свързани с фамилия Пеячевич). С., 2012. Изд.къща „Дио Мира“ ISBN 978-954-2977-02-5
    Рецензии и отзиви за книгата:
    Антоанета ГеоргиеваВ: сп. Родознание/ Genealogia, бр. 1-2/2012 г., с. 238-242.
    Любомир Георгиев – В: Исторически преглед, 2012, кн. 1-2, с. 251-254.
    Росица Стоянова – В: сп. Балкани, кн. 2/2013, с. 160-163.
    Николай Поппетров – В: сп. „Историческо бъдеще“, кн. 1-2/2013, с. 269-270
    Радослаов МишевВ: сп. Bulgarian Historical Review, кн. 5-6/2013 г.
    Đopđe Бошковиh – сп. „Кровови” №85-89/ 2015 г., Сремски Карловци, str.93-96
    Хръвойка Салопек (Хърватия) – sp. “Kolo”, god. XXVI, br.1, str. 164-179 (H. Mihanovich-Salopek. Hrvatsko-bugarska knijževna suradnja).
    Николай Поппетров – отзив в сп. „Наука”, кн. 6/2014 г., с.78-79.
    Снежана Jанковиh. Породица грофова Пеjачевиh измеđу легенди и стварности. – В: Завичаjни музеj Рума. Зборник. VII. 2015, с. 245- 251 (Рецензия за книгата за фамилия графове Пеячевич)
    Представяне на книгата на българо-унгарската и на българо-хърватската конференции през май 2012 г. и през юни 2012 г.;
    Представяне на книгата в Чипровци: 6 септември 2012 г.
    Представяне на книгата в Осиек, Хърватия, 20 септември 2013 г.
    Представяне на книгата в Нашице, Хърватия , 9 юни 2016 г.
  4. Сборник студии и статии „Консерваторите, партията, личностите и изграждане на българската държава (1879-1886 г.)”. София, 2013, Изд. къща Дио Мира, 404 стр. ISBN 978-954-2977-06-3
    Рецензия: Пламен Божинов – В:„Исторически преглед”, кн. 1-2/ 2013, 217-221.
    Рецензия: Виктор Косик В: сп. „Славяноведение“, кн.1/2015 г., с. 105-109.
    Отзив: Николай Поппетров – В: сп. „Наука“, кн. 4/2014 г., с. 79-80.
  5. Йорданка Гешева, Петър Гешев. Гешевият род от село Годлево, Разложко (Историко-генеалогично изследване). С., 2016, Изд. къща „ДиоМира”, 180 стр., 20 родословни таблици, карта, снимков материал. ISBN 978-054-2977-28-5
    Рецензия: Манчо Веков – За личностите в живота на рода. Предци и потомци на революционера и народен будител поп Партений Гешев – рецензия за книгата „Гешевият род от с. Годлево, Разложко“ – В: Родознание/ Genealogia, кн. 1-2/2017, с. 17-38.

Колективни изследвания и сборници

  1. Стойчо Грънчаров, Йорданка Гешева. Законодателство и вътрешна политика на земеделското правителство – Многотомна История на България. Т. 9, дял ІІ, глава ІІ, параграф І. Авторският текст на Й. Гешева е от с. 161 до с. 165 вкл. С., 2012.
  2. Сборник спомени и документи „Балканските войни. 1912-1913. Памет и история“. С., АИ „Проф. М. Дринов”, Съставители: Васка Танкова, Йорданка Гешева, Даниел Вачков, Владимир Златарски, Алека Стрезова, Дивна Гоцева. С., 2012. ISBN 978-954-322-553-8
  3. Димитър Христов, Йорданка Гешева, Николай Поппетров. История на Българска академия на науките. Първа част. 1869-1947. Предговор, обща редакция Илия Тодев. С., 2015. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, Тангра ТаНакРа ИК. ISBN 978-954-322-850-8; 978-954-378-137-9
    Рецензия: Румяна Първанова – В: Списание на БАН, кн.2/2016 г., с. 90-92.
    Рецензия: Росица Стоянова. Ил. Тодев, Д. Христов, Й. Гешева, Н. Поппетров. История на БАН. Част I. (1869-1947). – В: сп. Наука, 2016 г., кн.№ 2, с. 79-80. ISSN 0861-3362

Студии и статии (подборно от последните десет години)

  1. Габровско-севлиевският регион в изборите за Велико народно събрание. 1879-1911 г. – В сб.: Модернизацията на България и Габрово. 1878-2006. В. Търново, 2007, с. 245-253. ISBN 978-954-775-665-6
  2. 2. Политикът през погледа на съпругата си: Екатерина Каравелова и Султана Рачо Петрова – В: Известия на Българското историческо дружество (ИБИД), т. 40. С., 2008, с.288-297. ISNN 0081-1122
  3. Д-р Константин Стоилов в Учредителното събрание на нова България – В: Род, семейство, отечество. Годишник на Регионален исторически музей Пловдив. Книга 6. 2009, с. 57-65. ISNN 1311-9133
  4. Берлинският договор, Учредителното събрание и полагане основите на българската държава. – В: Учредителното събрание и българските конституции. Сборник с доклади от научната конференция, организирана от Народното събрание на Република България, СУ „Св. Климент Охридски”, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. С., 2009, с. 69-83. ISBN 978-954-22-0622-4
  5. Политическа активност и електорални нагласи на населението на Пазарджишкия регион в изборите за Обикновено и Велико народно събрание (от Съединението до началото на XX век). – В: Министри и законодатели от Пазарджик. 1879-1947 г. Пазарджик, 2009, с. 36-46. ISBN 978-954-91740-4-5
  6. Ладислав и Теодор графове Пеячевич в политическия живот на Хърватия (1880-1883; 1903-1907 г.) – В: Държава, общество и култура на българи и хървати. VІІ-ХХІ век. С., 2009, с.210-222 (статията); с.526-527 (резюме на английски език) Двуезично издание. ISBN 978-954-617-061-3
  7. Графове Пеячевич от Вировитичко-Нашичкото разклонение – В: Националноосвободителните движения в българските земи XV-XIX в. и тяхното отразяване в музеите. Чипровци, 2008, с. 50-55. ISBN 978-954-8500-08-1
  8. Дора графиня Пеячевич – признатата и непознатата. – В: Историк със съдба на творец и преподавател. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Людмил Спасов. Т. І, Велико Търново, 2009, с. 182-190. ISBN 978-954-400-115-5
  9. Parlamentarna i sudska odgovornost bugarskih ministara u svezi s Trnovskim ustavom (1879 – 1947) – сп. Časopis za suvremenu povijest (реферирано изд. на Хърватския Институт за история) , 2009, № 1, с. 133-142. ISSN 0590-9597
  10. Проглашавање независности Бугарске и анектирање Босне и Херцеговине – два паралелна догађаја– В сб.: Стогодишньица анексије Босне и Херцеговине. Баньа Лука, 2009, с. 375-393. ISBN 978-99938-21-16-8
  11. Димитър Греков: първи прояви на българска земя – В: Просвета и промяна. Сборник в чест на чл.кор. ст.н. с. І ст. д.ист. н. Румяна Радкова и по случай 150-годишнината на Болградската гимназия. С., 2010, Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките, с. 133-150. ISBN 978-954-2903-01-7
  12. Босненско?-българското начало на фамилия Пеячевич – сп. Исторически преглед, кн. 3-4, 2010, с. 41-60. ISNN 0323-9748
  13. Конституционно-правно уреждане на Независимостта – В сб.: Независимостта на България 1908 г. – поглед от ХХІ век. С., 2010, с. 259-270. ISBN 978-954-2903-02-4
  14. Međunarodno i državno-pravno reguliranje granica bugarske države u razdoblju od Berlinskog kongresa 1878. do drugog svjetskog rata – U: Zbornik radova s Međunarodnog znanstvenog skupa „Pravne i povijesne odrednice granica Srednje i Jugoistočne Europe”, Osijek , 2011, с. 175-186. ISBN 978-953-6072-54-5
  15. Елизабета (Лила) графиня Пеячевич и Екатерина Каравелова – интелектуалки и първи дами в своите общества (Grofica Elizabeta (Lila) Pejačević i Ekaterina Karavelova – intelektualke i prve dame u svojih društva) – Zbornik radova Istaknute hrvatske I bugarske intelektualke u znanosti i umjetnosti. Zagreb, 2011, s.165-184. Двуезично издание. ISBN 978-953-154-985-1
  16. Еузебио Ферменджин – неговият живот и неговият документален сборник „Acta Bulgariae ecclesiastika“ – Сборник „Личността в историята”, Стара Загора, 2011, с. 201-208. ISSN 1314-4510 (електронен вариант)
  17. Права и компетенции на държавните институции Обикновено и Велико народно събрание според Търновската конституция (1879-1947) – В: Известия на Българско историческо дружество. Т. 41 С., 2011, с. 149-161; ISSN 0081-1122 (електронен вариант)
  18. Благотворителни инициативи на българската фамилия Пеячевич в Хърватия – В: Известия на Исторически музей Кюстендил. Том XVII. В. Търново, 2011, с. 187-194. ISSN 0861-4342
  19. За някои неизвестни и малко известни факти около живота и дейността на Георги Пеячевич – В: Помощни исторически дисциплини. Т. VII. Евразийски хоризонти: Минало и настояще. Сборник в чест на проф. дин Валери Стоянов. С., 2012, 171-189. ISSN 0205-2504
  20. Фамилия Пеячевич и изграждането на нови селища в Хабсбургската империя (средата на XVIII – XIX в.) – сб. „Град и памет”, Пазарджик, 2012, с. 374-380. ISBN 978-954-91740-9-0
  21. Императорските дипломи и грамоти на Парчевичи и Пеячевичи като извор за родословието и за дейността им – сп. Родознание/Genealogia, кн. 3-4/ 2012, с. 79-89. ISNN 0861-9573
  22. Свободните хърватски земи – новата родина на фамилия Пеячевич (края на ХVІІ – първата половина на VІІІ в.) – за сб. „Хървати и българи през вековете – история, култура, изкуство и език”; „Slobodne hrvatske zemlje – nova domovina obitelj Pejačević (kraj XVII – početak XVIII stoljeća)” – zbornik radova „Hrvati i bugari kroz stoljeća – povijest, kultura, umjetnost i jezik”, Zagreb, 2013, s. 73-98. Двуезично изд. ISBN 978-953-154-991-2
  23. Двама късни представители на фамилия графове Пеячевич и връзките им с българите от края на XIX в. – сборник: ”България и Балканите в сферата на европейските влияния през XIX – XXI век”. В.Търново, 2013, с. 76-83. (Bulgaria and the Balkans in the Sphere of European Influences. V. Tarnovo, 2013, p. 76-83). ISBN 978-954-2968-46-7
  24. Балканските войни – предистория (The Balkan Wars – Prehistory) – In: Bulgaria and Hungary in the Wars from the Second decade of the 20th Century. Bulgarian-Hungarian History Round table. (Bulgaria and Hungary at War. 1912-1918). Sofia-Budapest, 2013, p.16-21. Триезично издание. ISBN 978-954-2903-09-3
  25. Obitelji Pejačvić i Bugarska – статия за Каталог от изложба „Likovna baština obitelji Pejačević”, GLUO, Osijek, 2013, s. 255-266. Двуезично издание. ISBN 978-953-6695-79-9
  26. Петър граф Пеячевич, хърватската държава и България – сп. История/ History, кн. 2/2014, с. 127-139, реферирано издание. ISSN 0861-3710
  27. Архивите, книгите, изобразителното изкуство и музиката в живота на фамилия графове Пеячевич – В: Европа в културното и политическото битие на българи и хървати (Europe in the Cultural and the Political Life of Bulgarian and Croats). С., 2014, с. 219-236. Двуезично издание. ISBN 978-954-92231-9-4
  28. Графовете Пеячевич – сп. „Наука”, С., 2014, № 3, с. 53-59, реферирано издание. ISSN 0861 3362
  29. Войната на Свещената лига от 1683-1699 г., Чипровското въстание и съдбата на прокудените българи. – В: Личност, народ, история. Националноосвободителните борби през периода XV-XIX в. Сборник студии и статии. С., 2014, с. 16-28. ISBN 978-954-9496-19-2
  30. Иван Евстратиев Гешов и Българското книжовно дружество: от дописен член до председател (1881-1911 г.) – сп. „Наука” , кн. 6 /2014 г., с. 30-33. ISSN 0861-3362
  31. Културни и научни взаимодействия на Българското книжовно дружество с поляци – в сайта на Институт за исторически изследвания от дата 20-21 март (сборник доклади от българо-полска конференция), с. 66-73.
  32. Bugarsko razdoblje obitelji Pejačević.- U: ARTOS. Časopis za znanost, umjetnost i kultura. Broj 2 /2015. Osijek – Списанието е само електронно; няма посочени страници, да се търси на рубрика Međunarodna suradnja ISSN 1849-4730
  33. Д-р Константин Иречек, България и Българското книжовно дружество. – сп. „Наука“ , кн. 1/2015 г., с. 14-19. ISSN 0861-3362
  34. Иван Евстратиев Гешов и Българското книжовно дружество: от дописен член до председател (1881-1911 г.) – сп. Наука , кн. 6 /2014 г., с. 30-33. ISSN 0861-3362
  35. The Franciscan Eusebio Fermendžin and His Work in Favor of Bulgaria – Bulgarian Historical Review, 2014, 1–2, 30-37. ISSN 0204-8906
  36. Иван Кукулевич Сакцински и Българското книжовно дружество. – сп. Наука, кн. 5, 2015, с. 11-14 ISSN 0861-3362
  37. Двуезично издание: Obitelj Pejačević. Povijest, kultura, umjetnost// The Pejachevich Family. History, culture, art. Zagreb, 2014 (автори:Jasminka Najcer Sabljak, Silvija Lučevnjak, Yordanka Gesheva, Franjo Pajrić). Авторски текст на Й. Гешева от с. 46 до с. 57. (Obitelj Pejačević i Bugarska// The Pejačević family and Bugarska). Второ преработено и допълнено издание. ISBN 978-953-58160-0-3
  38. Родовите имена като източник на информация – сп. Родознание / Genealogia, кн. 1-2, 2015, с. 74-82. ISSN 0861-9573
  39. Двуезично издание: Дипломатическите документи като извор. Случаят Атанас Шопов – В: 100 години от Балканските войни. Извори и документи. Международна научна конференция 11 ноември 2013 г., София, 2015, с. 180-192; Jordanka Gesheva. The Diplomatic Documents as Historical Source. The Case of Atanas Shopov – In: 100th Anniversary of the Balkan Wars. Sources and Documents. Sofia, 2015, p. 506-517 ISBN 978-954-2903-17-8
  40. Културни и научни взаимодействия на Българското книжовно дружество с полски институции и с поляци – В: Известия на института за исторически изследвания. Том XXXII. Полша и поляците в новата българска история (средата на XIX – средата на XX век). С., 2015, с. 215-223. ISSN 2367-5187
  41. Войната и мирът в живота на фамилия графове Пеячевич – В: Българо-хърватски политически и културни отношения през вековете. Сборник в чест на 75-годишнината на Румяна Божилова. С., 2015, с. 132-142л ISBN 978-954-326-260-1
  42. Иван Евстратиев Гешов и Българското книжовно дружество: от дописен член до председател. 1881-1911 г. – В: Годишник на Регионален исторически музей Пловдив. Иван Евстратиев Гешов – държавник, общественик, учен, меценат на българската наука и култура. Пловдив, 2014, с. 9-20. ISSN 1311-9133
  43. Семейните гробници на фамилия Пеячевич в Хърватия – Родознание/Genealogia, кн. 3-4/2015, с. 87-100. ISSN 0861-9573
  44. Д-р Константин Иречек и Българското книжовно дружество. – Исторически преглед, 2014, кн. 5-6, с. 7-16. ISSN 0323-9748
  45. Иван Евстратиев Гешов и Българското книжовно дружество: от дописен член до председател (1881-1911) – сп. Наука, кн. 6/2014, с.30-33. ISSN 0861-3362
  46. Иван Кукулевич Сакцински и връзките му с Българското книжовно дружество – В: Българо-хърватски политически и културни отношения през вековете. Сборник в чест на 75-годишнината на Р. Божилова. С., 2015, с. 324-330. ISBN 978-954-326-260-1
  47. По създаването и спецификите на Търновската конституция: Марин Дринов и неговите виждания по българския основен закон – Исторически преглед, 2015, кн.1-2, с. 62-72. ISSN – 0323-9748
  48. Свещеник Партений Гешев от с. Годлево, Разложко и неговата народополезна дейност – Годишник на Регионален исторически музей Пазарджик. Том седми. Пазарджик, 2016, с. 112-123. ISBN 1314-2038
  49. Права и компетенции на българските държавни институции ОНС и ВНС (1879-1947 г.)” – В: Сб. „Ролята на елитите в процесите на консолидирането на нациите и на националното строителство“ – В: Известия на института за исторически изследвания, т. 34. С., 2017 , с. 276-288. ISSN 2367-5187
  50. За Съединението и неговата конституционна защита или кога институциите могат и да не се съобразяват с конституцията – В: Историкът изследовател и популяризатор. Сборник в чест на 70–годишнината от рождението на акад. Георги Марков. Съставител Н. Поппетров. Изд. „Захари Стоянов”, С., 2017 , с. 86-92. ISBN 978 954 09-1108-3

Рецензии и отзиви за книги на колеги (от 2004 г. насам):

  1. Веска Николова. Между консерватизма и либерализма. Народната партия. 1894-1920 г. В. Търново, 2004, 536 с. – В: Исторически преглед, 2005, кн. 1-2, с. 300-305.
  2. Евгени Костов. Рачо Петров. Офицерът, политикът, държавникът. С., 2004, 256 с. – В: Bulgarian Historical Review, 2005, № 3-4, p. 220-224.
  3. Иван Радков, Любомир Златев. Русенските кметове. 1878-2005 г. Русе, 2005, – В: Алманах за историята на Русе. Т. 6, Русе, 2006, с. 395-398.
  4. Мариана Първанова. Неизвестно за известните български родове, улици и сгради. София, Изд. „Изток-Запад”, 2005, 552 стр. – В: Bulgarian Historical Review, 2008, №1-2, p. 227-230.
  5. Димитър Саздов, Пенчо Пенчев. Дунав мост. 100 години дипломация и политика. С., 2006, 362 с. В: – Bulgarian Historical Review, 2008, № 3-4, р. 259-263.
  6. Милко Палангурски. Избори по стамболовистки (1887-1894 г.). В. Търново, 2008, 280 стр. – В: Исторически преглед, кн. 3-4/ 2009 г., с. 216-221.
  7. Веска Николова, Росица Стоянова. Споделената отговорност. Гражданските организации, държавата и институциите за обществени грижи в България (1879-1939). С., 2009, 375 стр. – сп. „Исторически преглед”, кн. 1-2, 2010, с. 257-263.
  8. Tihomir Cipek, Stjepan Matković. Programatski dokumenti Hrvatskih političkih stranaka i skupina. 1842-1914. Zagreb, 2006, 742 s. (Т. Ципек, Ст. Маткович. Програмни документи на хърватските политически партии и общности. 1842-1914 г.”, Загреб, 2006, 742 стр. – . „Исторически преглед” , 2008 г., кн. 3-4, с. 170-175
  9. Zapisnik Franjevačkog samostana u Našicama. Knjiga I (1739-1787). Priređivači: Š. Demo, M. Rupnik-Matasović, T. Tvrtković, M. Vrbanus. Našice – Slavonski brod – Zagreb, 2010. – В: сп. „Исторически преглед“, кн. 5-6/2010, с. 216-220
  10. Любомир Георгиев. Българските католици в Трансилвания и Банат (ХVІІІ – първата половина на ХІХ в.). София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, 240 стр. – сп. Bulgarian Historical Review, 2010, кн. 1-2, р. 255-258.
  11. Петко Ст. Петков. Преди сто и повече години. Изследвания и очерци по нова история на България. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, В. Търново, 2009, 292 стр. – сп. „Исторически преглед” кн. 5-6 / 2010 г., с. 220-223.
  12. Пенчо Д. Пенчев. Как се наливаха основите. Към ранната история на българската корупция (1879-1912 г.). С., 2011, 280 стр. – сп. Bulgarian Historical Review, кн. 3-4, 2012 г.
  13. Румяна Кацарова. Димитър Тончев – общественик, политик, партиен лидер. Пловдив, 2011, 236 стр. – Годишник на Регионален исторически музей. Пазарджик. Том трети. Пазарджик, 2012 г., с. 224-228.
  14. Джеймс Ф. Кларк. Американците откриват българите: 1834-1871. Превод и съставителство Ваня Лозанова – Станчева. С., 2013, 231 стр. – сп. Балкани, кн. 2/ 2013, с. 137-138.
  15. В. Николова, Р. Стоянова. Теодор Иванов Теодоров. 1859-1924. Кореспонденция. Речи. Спомени на съвременници. С., 2014, 418 стр. – сп. „Исторически преглед“, кн. 3-4/ 2014; с.214-216.
  16. Посвещение за 180-годишнината от рождението на Кузман Шапкарев (по книгата „Проектът за историко-хронологическа таблица на най-забележителните исторически събития от сътворението на света до днешни дни, черпан из разни исторически и хронологически съчинения и натъкмен от К.А. Шапкарев”. Българско сдружение на родовете от Македония. С.,2014) – сп. Родознание/Genealpgia, кн. 3-4 / 2015 г. , с. 228-232. ISSN 0861-9573
  17. Пръв наукометричен анализ на българската генеалогична книжнина. – Рецензия за книгата на Манчо Веков „Българската генеалогия в годините на прехода (1990-2015). – В: Родознание/Genealogia, бр. 1-2/2017, с. 241-248.
  18. Милко Палангурски. Адвокати, управление, политика (1879-2016). Изд. „Фабер”, В. Търново, 2016, 215 стр. ISBN 978-619-00-0505-6 (рецензия) – В: Годишник на РИМ Пазарджик. Т. 8, Пазарджик, 2017, с. 166-171.

Участие в научни форуми
(конференции, конгреси) – подборно

Доклади на международни форуми

  1. Международна научна конференция „Анексиja Босне и Херцеговине – поводом стоте годишньице”. Баньа Лука, Републике Српске (Босна и Херцеговина), 16-17 октомври 2008. Доклад на тема: „Проглашавање независности Бугарске и анектирање Босне и Херцеговине – два паралелна догађаја“. Съорганизатори: Академията на науките и изкуствата на Република Сръбска (Босна и Херцеговина) и Сръбската Академия за наука и изкуство. Участници от: Сърбия, Република Сръбска, Хърватия, САЩ, Англия, Русия, България, Черна гора.
  2. Međunarodni znanstveni hrvatsko-bugarski skup: “Istaknute hrvatske I bugarske intelektualke u znanosti i umjetnosti” – Zagreb, 28-29 rujna 2009 (28-29 септември 2009 г.). Международна научна конференция „Изтъкнати хърватски и български интелектуалки в науката и изкуствата“. Доклад на тема: Elizabeta (Lila) grofica Pejačević i Ekaterina Karavelova – intelektualke i prve dame svojih društva. Съорганизатори: Институт за история на хърватската литература, театър и музика при Хърватската Академия на науките и изкуствата (Загреб) и Институт за балканистика при БАН.
  3. Осма международна научна конференция „Хървати и българи през вековете – история, култура, изкуство и език” („Hrvati i bugari kroz stoljeća – povijest, kultura, umjetnost i jezik”). Zagreb, 23-24 rujna 2010 (23-24 септември 2010 г.). Доклад на тема: „Slobodne hrvatske zemlje – nova domovina obitelj Pejačević (kraj XVII – početak XVIII stoljeća)”
  4. Международна научна конференция в Осиек, Хърватия на тема „Pravne i povijesne odrednice granica Srednje i Jugoistočne Europe”, Osijek , 21-22 listopada 2010. Доклад на тема: „Međunarodno i državno-pravno reguliranje granica bugarske države u razdoblju od Berlinskog kongresa 1878. do drugog svjetskog rata”. Участници от Хърватия, Сърбия, Македония, Словения, Словакия, Босна и Херцеговина, България.
  5. Българо-хърватска научна конференция „Европа в културното и политическото битие на българи и хървати”, организирана от Институт за Балканистика с център по тракология към БАН и Институт за история на хърватската литература, театър и музика към Хърватската академия за наука и изкуство. София, 18 май 2011. Доклад на тема „Семейната библиотека и книгите в живота на фамилия Пеячевич“.
  6. Международна научна конференция на тема: „България и Балканите в сферата на европейските влияния през XIX – XXI век“. В. Търново, 11-13 ноември 2011 г. Доклад на тема: „Двама късни представители на фамилия графове Пеячевич и връзките им с българите от края на XIX в.“ Участници от Сърбия, Македония, Русия, България.
  7. Българо-унгарска научна конференция и кръгла маса на тема: “Regions, Borders, Societies and Identities in Central and Southeast Europe”, 16-17 May 2012, Sofia; доклад на тема: “The Historical Background of the Balkan Wars” (Балканските войни – предистория).
  8. IX Međunarodni znanstveni skup „Hrvati i Bugari kroz stoljeća. Rat i mir“ (Девета Международна научна конференция „Хървати и българи през вековете. Война и мир”), 21 юни 2012, София; доклад на тема „Войната и мирът в живота на фамилия Пеячевич“.
  9. Българо-полска научна конференция „Ватиканът – Полша – България. 150 години от началото на мисията на Конгрегацията на Възкресенците в България“, 24 октомври 2013 г., Посолство на Република Полша в София. Доклад на тема: Францисканецът Еузебио Ферменджин и неговата дейност в полза на България“.
  10. Международна научна конференция „Българската хуманитаристика в контекста на европейското научно дирене”, посветена на 175-годишния юбилей на проф. Марин Дринов и на Деня на народните будители, 31 октомври – 1 ноември 2013 г. София. Доклад на тема: „Особености на Търновската конституция”. Модератор на заседанията на секция „Проблеми на третата българска държава и на архивното дело“.
  11. Международна конференция „100 години от Балканските войни. Извори и документи”. София, 11 и 12 ноември 2013 г. Доклад на тема: Дипломатическите документи като извор. Случаят Атанас Шопов (1903–1913 г.). (Модератор на второ заседание).
  12. Българо-полска научна конференция на тема: „Полша и поляците в българската история (средата на XIX – средата на ХХ век)“ – 20-21 март 2014 г. , София. Доклад на тема: „Културни и научни взаимодействия на Българското книжовно дружество с поляци”; Модератор на трето заседание „Наука и култура”.
  13. Българо-хърватска научна конференция в чест на 200-годишнината от рождението на епископ Йосиф Юрай Щросмайер. 10-11 февруари 2015 г. София, Доклад на тема: „Иван Кукулевич Сакцински и Българското книжовно дружество“.

Доклади на национални форуми с чуждестранно участие

  1. Научна конференция с международно участие „Независимостта на България, 1908 г., поглед от ХХІ в.“, София, 19-20 септември 2008. Доклад на тема: „Конституционно-правно уреждане на независимостта“.
  2. Международна интердисциплинарна кръгла маса „Просвета и промяна“ посветена на историческата роля и значението на Болградската гимназия за развитието на българската идентичност. София, 23-24 ноември 2009. Доклад на тема: „Д-р Димитър Греков: първи политически стъпки на българска земя“.
  3. Научна конференция с международно участие, посветена на 125-годишнината от Сръбско-българската война. 1885 г. Организатор Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 17 ноември 2010 г. Доклад на тема: „Съединението и неговата конституционна защита“.
  4. Национална научна конференция с международно участие „Интелектуалците и/в политиката”, организирана от Нов Български университет. 29-30 април 2011г. Доклад на тема : „Дипломатът Петър граф Пеячевич, хърватската държава и България”.
  5. Национална кръгла маса с международно участие на тема „Архиепископ Петър Парчевич – най-великият българин на XVII в., дипломат и родолюбец”, Чипровци, 7 септември 2012 г.; научен ръководител д-р Й. Гешева; доклад – „Императорските дипломи на Петър Парчевич като извор за родословието и за дейността му“.
  6. Национална научна конференция с международно участие на тема „Национално-освободителните борби. XV-XIX век: личност, народ, история“. Чипровци, 7 септември 2013 г. Доклад: „Войната на Свещената лига от 1683-1699 г., Чипровското въстание и съдбата на прокудените българи“. Модератор на конференцията.
  7. Научна конференция с международно участие, организатор Институт по балканистика с център по тракология, 18-19 юни 2014. Тема на конференцията: „VII Балканистични четения: Традиции, постижения, перспективи на балканската културология“. Доклад: „Между философията, историята и теологията: Петър Яков барон Пеячевич и Франц Ксавер барон Пеячевич“.
  8. Научна конференция с международно участие на тема „Константин Иречек: историк, държавник, общественик, мемоарист“. София, 11 ноември 2014 г. Встъпителен доклад на тема: „Д-р Константин Иречек, България и Българското историческо дружество (1879-1884 г.)“.
  9. Национална научна конференция с международно участие на тема: „Генеалогията – минало, настояще, бъдеще“. Част 2. София, 23 ноември 2017 г. Доклад: „За начините на събиране на информация в генеалогичните изследвания“.
  10. Конференция с международно участие на специалност Архивистика и документалистика на тема: „Специалните исторически дисциплини в университетското архивно образование, архивната практика и изследванията по история” – 18 април 2018. Организатори: Софийски университет „Св. Климент Охридски” Исторически факултет, Катедра „Архивистика и МОИ” и Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев” при Софийски университет „Св. Климент Охридски” Доклад на тема: „Писмени сведения и веществени паметници в генеалогията”.

Доклади на национални форуми

  1. Национална научна сесия за Тодор Бурмов – януари 2005 г. Доклад: „Тодор Бурмов и полагане основите на изпълнителната власт в Княжество България“.
  2. Регионална научна кръгла маса на тема „120 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия“. Асеновград, 2 септември 2005 г. Доклад на тема „Идеи и действия на Консервативната партия по българското обединение“.
  3. Национална научна конференция „Модернизацията на България и Габрово. 1878-2006 г.“ – 18-19 септември 2006 г. – Габрово. Доклад – „Габровско-севлиевският регион в изборите за ВНС (1879-1911 г.)“.
  4. Национална научна учредителна конференция на Българско историческо дружество „Историческата наука и раждането на героите“, 14-15 декември 2006 г. Доклад – „Политикът през погледа на съпругата си: Екатерина Каравелова и Султана Рачо Петрова“.
  5. Национална научна сесия „Чипровци – феномен в българската и европейската история“, Чипровци, 5 септември 2008. Доклад „Фамилия Пеячевич в обществения, политическия и културния живот на Хърватия“.
  6. Юбилейна национална научна конференция на тема „Национално-освободителните движения в българските земи ХV-ХІХ в. и тяхното отразяване в музеите“, 12-13 септември 2008, Чипровци. Доклад „Графове Пеячевич от Вировитичко-Нашичкото разклонение“.
  7. Открита дискусия „Народното събрание – гарант за отговорна държава”. София, 15 октомври 2008 г., организатор Народното събрание в сътрудничество с Център за изследване на демокрацията. Тема: „Действия на ХІV Обикновено и на V Велико народно събрание по утвърждаване независимостта на България“.
  8. Национална научна конференция „Българските институции през вековете“ , организирана от БИД, София, 26-27 ноември 2008 г. Доклад на тема: „Държавните институции Обикновено и Велико Народно събрание (1879-1947 г.). Права и компетенции“.
  9. Национална научна конференция „Учредителното събрание и българските конституции”, Велико Търново, 8-9 февруари 2009. Доклад на тема: „Берлинският договор, Учредителното събрание и създаването на Търновската конституция“.
  10. Кръгла маса „130 години по-късно – Учредителното събрание и Търновската конституция от 1879 г.“, организирана от Департамент „Политически науки” на Нов български университет, 18 май 2009 г. Тема: „Държавно устройство и управление по Търновската конституция. Права, задължения и взаимоотношения между монархическата институция и министерския съвет. Теория и практика“.
  11. Научна конференция „Историк със съдба на творец и преподавател. В чест на 60-годишнината на проф. дин Людмил Спасов“. Кърджали, 28-29 май 2009 г. Доклад на тема: „Дора графиня Пеячевич – признатата и непознатата“
  12. Национална научна конференция „Министри и законодатели от Пазарджик. 1879-1947 г.“. Пазарджик, 5 юни 2009. Доклад на тема: „Политическа активност и електорални нагласи на населението на Пазарджишкия регион в изборите за Обикновено и Велико народно събрание (от Съединението до Балканските войни)“.
  13. Кръгла маса на тема „385 години просветно дело в Чипровци”, Чипровци, 22 октомври 2009 г. Доклад на тема: „Католическото образование и училищната благотворителна дейност на чипровската фамилия Пеячевич в Хърватия”
  14. Национален научен форум „Пловдивски приноси – 2009“ на тема „Род, семейство, отечество“. Научен ръководител акад. Г. Марков. Пловдив, 7-8 октомври 2009. Доклад на тема: „Д-р Контантин Стоилов в Учредителното събрание на нова България“.
  15. Национална научна конференция „Личността в историята“. Научен ръководител проф. д-р Георги Бакалов. Стара Загора, 23-24 април 2010 г. Доклад на тема: „Еузебио Ферменджин – неговият живот и неговият документален сборник „Acta Bulgariae Ecclesiastica”“. Модератор на второ заседание.
  16. Научна конференция „Балканите в Европа. Трансформация, модернизация, интеграция. ХІХ – ХХ в.“, проведена на 23 юни 2011 г., София. Доклад на тема: „Семейните гробници на фамилия Пеячевич – места на памет според определението на Пиер Нора“.
  17. Национална научна конференция „Град и памет“, организирана от Министерство на културата, Община Пазарджик, РИМ Пазарджик , ИИИ при БАН. 13-14 октомври 2011. Доклад на тема: „Марко барон Пеячевич и основаването на Нова Рума”. Председател и водещ на четвърта секция.
  18. Втора национална среща по балканистика на тема: Балканската война като балканистичен проблем”. София, 5 декември 2012, доклад на тема: „Как ни се наложи Балканската война“ – размишления на един дипломат върху събитията от 1912 – 1913 г.“ Модератор на второ заседание.
  19. Научна конференция в СУ „Св. Климент Охридски“ на тема „135 години демократична конституционна традиция в България“, 16 април 2014 г. Доклад на тема: „Марин Дринов за Органическия устав и българската конституция“.
  20. Национална научна конференция „Академик Иван Евстратиев Гешов (1849-1924) – държавник, общественик и учен, меценат на българската наука и култура“. Пловдив, 6-7 ноември 2014. Доклад на тема: „Иван Евстратиев Гешов и Българското книжовно дружество: от дописен член до председател (1881-1911)ж. Модератор на второ заседание.
  21. Национална научна конференция на тема „Родословие – за нас, за обществото“. София, 20 ноември 2014 г. Организатор Българска генеалогична федерация „Родознание“. Доклад на тема: „Родовите имена като източник на информация”
  22. Пета национална среща по балканистика (17-19 ноември 2016 г.) на тема „Миграциите и Балканите от древността до наши дни“; модератор на втори панел; доклад на тема „Миграциите на населението от Чипровския край по време на войните от 1683-1699 г.“.
  23. Национална конференция на тема „Конституция и държавност”, доклад: „Държавно устройство и управление на България според Търновската конституция”- Велико Търново, 1 декември 2017 г.
  24. Научна конференция „Банатските българи – преди и сега“ – 26.01.2018; Организатори: Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН и Дружество на Банатските българи в България. Тема: „Еузебио Ферменджин – един банатски българин с европейска известност“.

Участие в редакционни колегии на тематични сборници

  1. Сборник „Националноосвободителните движения в българските земи ХV – ХІХ в. и тяхното отразяване в музеите“. Чипровци, 2008, ISBN 978-954-8500-08-1. Редакционна колегия в състав: Анюта Каменова – Борин, Екатерина Вечева, Йорданка Гешева
  2. Личност, народ, история. Националноосвободителните борби през периода XV-XIX век. София, 2014 г. Унгарски културен институт, София, Исторически музей Чипровци. Научен редактор Йорданка Гешева. ISBN 978-954-9496-19-2.
  3. Сборник от Национална кръгла маса с международно участие на тема „Архиепископ Петър Парчевич – най-великият българин на XVII в., дипломат и родолюбец“. Излиза като: Известия на Исторически музей Чипровци. Т.I. С.,2014. Редактори: Йорданка Гешева, Анюта Каменова – Борин, Петя Пламенова. ISBN 978-954-8500-01-5.
  4. Сборник с материали от международна научна конференция „Ватиканът, Полша и България“, проведена на 24 октомври 2013 г. , публикувани като блок в сп. BHR, № 1-2/2014 (съставителство и редакторска работа Йорданка Гешева, Тамара Стоилова)
  5. Сборник „Полша и поляците в новата българска история (средата на XIX – XX век)“. Съставителство и редакторска работа Йорданка Гешева, Тамара Стоилова и Петя Димитрова. В: Известия на института за исторически изследвания. Том XXXII. С., 2015 ISSN 2367-5187
  6. Сборник „Иван Евстратиев Гешов. Държавник, общественик, учен, меценат на българската наука и култура. Годишник на РИМ Пловдив, том девети“. Пловдив, 2014 г. – съставителство и научна редакция: Росица Стоянова, Йорданка Гешева, Алека Стрезова. ISNN 1311-98133
  7. Сборник „Ролята на елитите в процесите на консолидирането на нациите и на националното строителство“ – излиза като Т. 34 на Известия на института за исторически изследвания. Редакционна колегия: Тамара Стоилова, Петя Димитрова, Йорданка Гешева, Пенка Пейковска, Любомила Соленскова и др. С., 2017 , с. 276-288. ISSN 2367-5187

Публична рецензентска дейност

Рецензия на дисертацията на доц. д-р Милко Палангурски на тема: „Българският парламентарен избирателен процес (1887-1913 г.) – 26 януари 2010

Рецензент в научно жури по избор за професор на доц. дин Милко Палангурски от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ – 2 септември 2011 г.

Рецензия на дисертационния труд на Румяна Кацарова на тема: „Димитър Тончев – общественик, политик, партиен лидер“ – 8 април 2010

Становище за научно жури за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ (докторант Тоня Любенова) – 6 март 2013 г., УНСС

Становище за научно жури за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ (докторант Камелия Божилова) – 28 март 2013 г., СУ „Св. Климент Охридски“

Рецензия за дисертацията на Алека Александрова Стрезова за получаване на образователната и научна степен „доктор“ – 28 май 2013 г.; председател на журито

Становище за научно жури за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на Юлия Симеонова – 26 март 2014 г. , ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Становище за научно жури за присъждане на образователна и научна степен доктор на Александър Горчев Александров – 3 септември 2015 г., Шуменски университет

Становище за присъждане на научна степен доктор по история на Пенка Пейковска , Инст. за исторически изследвания– 20 октомври 2015

Рецензия за ОНС доктор на Марио Александров от Институт за изследване на населението и човека – март 2016

Становище за получаване на научна степен доктор по история за Тамара Стоилова от ИИИ май 2016

Становище за процедура за присъждане на академичната длъжност доцент на Петър Стоянович от ИИИ – председател на журито – 8 септември 2016

Рецензия по процедура за присъждане на академичната длъжност професор на Манчо Ангелов Веков – 6 април 2017 г.

Рецензия за дисертация за получаване на научна степен „доктор на историческите науки“ – Костадин Илиев Паев, 14 юни 2018 г.

Рецензия за процедура за присъждане на академична длъжност професор на Анна Кочанкова от СУ „Св. Климент Охридски“ – 15 септември 2018 г.

Издателска рецензия за книгата на Джеймс Ф. Кларк. Американците откриват българите. 1834-1878 г. С., 2013

Издателска рецензия за АИ „Проф. Марин Дринов“ за книгата на Тамара Стоилова. Русия във века на просвещението и революцията. Имперски интереси и политики. С., 2018

Издателска рецензия за учебника по история на изд. „Просвета плюс“ за 7 клас

Научно популярни предавания в радиа и телевизии (подборно)

  • 11 април 2016 – участие в предаването „История BG“ на канал 1 на БНТ (правителството на д-р Константин Стоилов)
  • 9 май 2016 – канал 2 на БНТ, телевизия Благоевград – представяне на книгата за Гешевия род от с. Годлево, Разложко
  • 18 май – интервю за партийно-политическата система и за изборното законодателство в Царство България – за BG факти
  • Юни 2016 – Радио Благоевград – за генеалогията като наука
  • 4.01.2017 – предаване „Денят“ на Дарик радио – за началото на участието на жените в Народното събрание
  • Българско национално радио, програма „Христо Ботев“, програма „Знание“, рубрика „Премълчаната история“, водещ Митко Новков – 5 април 2017 – за живота и дейността на Петко Каравелов
  • 27 февруари 2017 – телевизия Благоевград, БНТ 2, рубрика (предаване) „България днес“ – за поп Партений и неговата просветителска и революционна дейност
  • 27 февруари 2017 г. Радио Благоевград – за поп Партений, неговия живот и дейност и за ползата от генеалогичните проучвания

Административна дейност

  • Председател на Общото събрание на учените в Института за исторически изследвания (от април 2012 – продължава)
  • Член на Общото събрание на учените към БАН (от април 2012 – продължава)
  • член на Научния съвет на ИИстИ ( от май 2012 – продължава)

Награди

  • Грамота за книгата „Фамилия графове Пеячевич между легендите и реалността“ като деец на културата за популяризиране делото на водачите на Чипровското въстаниие (септември 2012)
  • Юбилейна грамота от Българска академия на науките за високи научни постижения в направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“, посветени на 145-годишнината от създаване на БАН (декември 2014)