Пламен Божинов

доц. д-р Пламен Божинов

е-mail: pbojinov(at)abv(dot)bg

1959, София

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ:

Българско Възраждане, история на политическите идеи и техният трансфер, църковно-национална борба, културно-просветно движение, цариградски българи, благотворителност, Източна криза 1875 – 1878, учредително събрание, история на дипломацията

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

  • Образование

1989-1991 Аспирантура Институт по история, БАН, дис. „Марко Д. Балабанов – обществено-политически идеи и дейност. (До 1878 г.)“

1979-1983 Висше образование ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

  • Заемани длъжности

2012-2016 зам. председател на Научния съвет на Института за исторически изследвания

2009-и продължава ст. н. с. ІІ ст. (доцент) ИИстИ, БАН

2000-2009 научен сътрудник І ст. Институт по история, БАН

1997-2000 научен сътрудник ІІ ст. Институт по история, БАН

1995-1996 проучвател Институт по история, БАН

1986-1989 учител 170 ЕСПУ „Васил Левски“, гр. Нови Искър

1984-1986 учител ТИХ „Проф. Асен Златаров“, гр. Видин

1983-1984 учител V ОУ „Иван Вазов“, гр. Видин

  • Научна степен и звание

2009 Доцент, Институт за исторически изследвания, БАН

1996 Доктор по история, Институт по история, БАН дис. „Марко Д. Балабанов – обществено-политически идеи и дейност. (До 1878 г.)“

1983 Магистър, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

  • Членства в научни организации и сдружения

2005 и продължава Дружество за изследване на ХVІІІ в.

  • Членства в редколегии и издателски научни съвети

2017 и продължава Bulgarian Historical Review

2012 – 2016 Исторически преглед

  • Научни специализации

Септ. 1997 – окт. 1997 Институт славяноведения, РАН

  • Участие в съвместни научни проекти

2012 – 2018 Епистоларното наследство на проф. Марин Дринов. (научен ръководител доц. Пл. Божинов).

2016 – 2017 Модерните нации и ролята на елитите за тяхното формиране и развитие (научен ръководител проф. д.и.н. Т. Стоилова).

  • Преподавателска дейност

1996 – 2005 Универсално и регионално в Българското възраждане, НБУ

1998 – 2005 Източният въпрос и българите, НБУ

  • Езици

Руски, френски, английски.

3. ПУБЛИКАЦИИ

А. Индивидуални монографии:

Цариградските българи между реформите и революцията 1875-1877. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2012. 420 с. ISBN 978-954-322-508-8

Б. Колективни трудове:

Кой кой е сред българите ХV-ХІХ в. 501 имена от епохата на османското владичество. В съавторство с: Е. Давидова, М. Георгиева, Ж. Колева, К. Мирчева, О. Тодорова, Св. Янева. Координатор на екипа и редактор Ил. Тодев С., Изд. „Анубис“, 2000, 312 с. ISBN 954 426-229-6

В. Студии и статии:

  1. Книжовни източници за изграждане на обществено-политическите възгледи на Марко Д. Балабанов. – Исторически преглед (ИПр), 1993, № 4-5, 156-178.
  2. La bibliothèque de Marko D. Balabanov. – Etudes balkaniques, 1994, v.2, p. 86-105.
  3. За рождената година на Марко Д. Балабанов. – История, 1996, 5-6, 67-72.
  4. Политически идеи и дейност на Марко Д. Балабанов в навечерието на Априлското въстание от 1876 година. –ИПр., 1997, № 4, с. 3-20.
  5. Българското възрожденско общество и схизмата от 1872 година. – В: Религия и църква в България. С., 1999, с. 165-177.
  6. Архимандрит Методий Кусев и защитата на българската национална кауза пред Европа през 1876 г. – ИПр., 2000, № 5-6, с. 169-192.
  7. За възникването на българската община в Цариград. – В: Сб. Българската община и местното самоуправление – възрожденските традиции. Национална научна конференция, Пазарджик, 11-12 октомври 2000 г. С.,2001, с.61-72.
  8. Цариградските българи и акцията в защита на националните интереси след Априлското въстание. – ИПр., 2001, № 5-6, с. 3-20.
  9. Дипломатическата акция след Априлското въстание, цариградските българи и политиката на Русия. – Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 4. С., 2002, с.44-52.
  10. Раковски сред цариградските българи. – Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 4. С., 2002, с. 311-315.
  11. La mission diplomatique bulgare du 1876 et dr. Stoyan Tchomakov – un conflit sans alternative. – Bulgarian Historical Review /BHR/, 2003, 1-2, p. 69-98.
  12. Екзархията и политическите течения сред цариградските българи след Априлското въстание. – В: Българската църква през вековете. С., УИ Св. Климент Охридски, 2003, с. 218-236.
  13. Българите в Цариград между Високата порта, Русия и Европа (1875–1877). – В: Проблемът Изток–Запад. Историческа перспектива. С., “Парадигма”, 2003, с. 254-264.
  14. Марко Д. Балабанов и защита на българската национална кауза през 1869 г. – В: Българската имиграция през Възраждането. Сливен, 2003, с. 176-189.
  15. Благотворителност и национално единение след Априлското въстание. – В: Пари, думи, памет. Сборник изследвания. Съставители Р. Заимова, Н. Аретов. Изд. Кралица Маб, С., 2004. с. 95-109; същото и в интернет.
  16. За седалището на Екзархията или към въпроса за българския политически и духовен център в Цариград през 60-те години на ХІХ век. – В: Дойно Дойнов – 75 години наука, мъдрост и достойнство събрани в един живот. С., 2004, с. 165-179.
  17. Относно споровете за екзархийското седалище през 70-те години на ХІХ в. – ИПр, 2004, № 5-6, Юбилейно издание по случай 80 години от рождението на професор Крумка Шарова, с. 223-241.
  18. Княз Алексей Николаевич Церетелев и руската благотворителност в България след Априлското въстание. – Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 8, С., 2006, 54-69.
  19. Литографията на Николай Павлович “Памятник” в творчеството на автора и в културното пространство на възрожденска България. – ВHR, 2006, № 1-2, Studia In Honorom Professoris Virginiae Paskaleva, с. 113-136.
  20. Васил Левски в Цариград. – Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 9, С., 2007, с. 234-258.
  21. Реформите, революцията и цариградските българи в навечерието на Априлското въстание. – В: Сб. “Млади” и “стари” в Българското възраждане. Материали от научния форум “Пловдивски приноси 2006”. Пловдив, ВИОН, 2006, с. 187-194.
  22. Руската и английска благотворителност в България след Априлското въстание. – ИПр, 2007, № 3-4, Юбилейно издание по случай 75 години от рождението на професор Николай Жечев. с. 320-342.
  23. Щрихи към творческия портрет на проф. Зина Маркова. – В: Sine ira et studio. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. С., Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”, 2010, с. 5-48. (73 маш. стр.)
  24. Идеите на френското Просвещение и на Жан-Жак Русо във възгледите на Марко Д. Балабанов за напредъка. – В: Природа и общество. Нови изследвания за Жан-Жак Русо. Съставители Р. Заимова, Н. Аретов. С., Изд. “Кралица Маб”, 2010, с. 139-153; същото и в интернет.
  25. Французские просвещенческие и антипросвещенческие влияния в възрожденской публицистике Марко Д. Балабанова. – BHR, 2009, № 1-2, с. 53-79.
  26. Идеи и проекти за създаване на висше българско училище в Цариград преди Освобождението. – В: Просвета и промяна. Сборник в чест на чл. кор. проф. Румяна Радкова и по случай 150-годишнината на Болградската гимназия. С., Институт за исторически изследвания, 2010, с. 78-95.
  27. Цариградските българи през погледа на първите летописци. – В: Годишник на Регионалния исторически музей в Пловдив. Кн. 7. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България.Пловдив, 2010, с. 33-40.
  28. Цариградските българи и посланическата конференция от декември 1876 – януари 1877 година. // Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. 13, 2011, 143-156.
  29. Основни черти и идейни насоки в публицистиката на Марко Д. Балабанов до 1870 година. – В: Българският периодичен печат през Възраждането. Национална научна конференция – Сливен, 7 – 8 октомври 2009. Състав.: О. Маждракова-Чавдарова, Здр. Константинова. Научна ред. Здр. Константинова, О. Маждракова-Чавдарова. Сливен: Изд. къща “Жажда”, 2011, 105-115.
  30. Цариградските българи и революционното движение от есента на 1875 г. – В: От регионалното към националното. Юбилеен сборник, посветен на 140-годишнината от възстановяването на самостоятелността на Българската православна църка и 135-годишнината от Априлското въстание 1876 г., 5-6 ІХ 2011 г. Полски Тръмбеш. Велико Търново, Изд. АБАГАР, 2012, с. 91-101.
    ISBN 978-954-427-966-0.
  31. Марко Д. Балабанов в Учредителното събрание: между европейските модели и българската традиция. – В: Българското възрожденско общество: проблеми, борби и постижения. Сб. с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р О. Маждракова-Чавдарова. София, 2012, с.78-103.
    ISBN 978-954-322-544-6
  32. Българите между Русия и Англия на Цариградската посланическа конференция през 1876 – 1877 г. – В: Историята, истината, историкът. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012, с. 230-238. ISBN 978-954-07-3438-5
  33. The Transfer of European and Non-European Ideas in the Political Life of the Bulgarians during the Eastern Crisis, 1875 – 1877 г. – BHR, 2012/2014/, p. 27-36. ISSN 0204-8906
  34. Цариградските българи и процесът в София 1872-1873 г. – В: Известия на Института за исторически изследвания. Т. ХХХІ. Сборник в чест на проф. д. и. н. Стефан Дойнов. С: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2014, с. 83-105. ISSN 2367-5187.
  35. Посланическата конференция в Цариград от 1876 – 1877 г. и българските политически програми от навечерието на Освобождението. – В: Трети международен конгрес по българистика. 23-26 май 2013. Секция „История и археология“. Подсекция „Българските земи и българите ХV – ХІХ в.“ С., 2014, 314-333. ISBN 978-954-07-3864-2
  36. Marko D. Balabanov et la diplomatie de la Principauté de Bulgarie 1879-1885. – In: Identitate, cultură şi politică în sud-estul Europei. Coord. : Cătălina Vătăşescu, Elena Koytcheva, Constantin Iordan, Blagovest Njagulov. Brăila : Editura Istros a Muzeului Brăilei, 2014, p. 129-142. ISBN 978-606-654-092-6
  37. Марко Д. Балабанов и първите стъпки на дипломацията в Княжество България. – ИПр, 2014 (2015), № 1-2 Сборник по случай 110 години от рождението на акад. Д. Косев, с. 244-265. ISSN 0323-9748
  38. Цариградските българи, Марин Дринов и въпросът за седалището на Българското книжовно дружество преди Освобождението. – ИПр, 2015 (2017), 1-2, 46-61. ISSN 0323-9748
  39. Фамилията Гешови и дипломатическата мисия на Драган Цанков и Марко Д. Балабанов след Априлското въстание. – В: Регионален исторически музей – Пловдив. Годишник. Научен форум „Пловдивски приноси 2014“. Академик Иван Евстратиев Гешов (1849-1924) – държавник, общественик и учен, меценат на българската наука и култура. Пловдив, 2014 (изл. от печат 2015), с. 156-166. ISSN 1311-9133
  40. Образите на Априлското въстание, видени през погледа на Марко Д. Балабанов. – Град и памет: Априлското въстание 1876 г. през призмата на паметта. Сборник доклади от третата национална научна конференция, проведена в Пазарджик, 6-7 октомври 2016 г. Ред. колегия: Б. Хаджийски, В. Танкова, Р. Кацарова. Пазарджик, 2017, 142-156. ISBN 978-619-90021-7-9
  41. Марко Д. Балабанов и освобождението на България. – ИПр, 2015 (2017), № 3-4, 317-353. ISВN 1313-7352

Г. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. (Рецензия) Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария. Сборник от дописки, доклади, съобщения и статии от виенската преса. Съставител д-р Димитър Драндийски. Редакция, коментар и бележки ст.н.с. Виктория Тилева. С., НБ “Св. св. Кирил и Методий”, 1996, 644 с. – Родина, 1996, кн.4, с.143-149.
  2. (Рецензия) Априлското въстание в Централна Северна България. Материали от Националната научна конференция, проведена в Севлиево през април 1995 г. Под общата редакция на проф. Н. П. Ковачев, ст. н. с. Хр. Йонков и Ив. П. Маленкова. Севлиево. 1996. 310 стр. – Българско възраждане. Идеи, личности, събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т.2. С., 1999. с. 284-288.
  3. (Рецензия) Велко Тонев. След Сан Стефано и Берлин 1878 г. Изследване, документи и материали за освобождението на Североизточна България от османска власт. С., Анубис, 1999. 236 стр. – Българско възраждане. Идеи, личности, събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 3. С.,2001. с.236-241.
  4. (Рецензия) Андрей Пантев, Румен Генов. Уилям Гладстон и българите. Политика на праведната страст. С., Издателство на Общобългарската фондация “Тангра ТанНакРа”, 1999. 200 стр. – BHR, 2001, № 1-2, с.232-234.
  5. (Рецензия) Извори за историята на Добруджа. 1853-1878. Чуждестранни документи. Т. 4. Съставители: Велко Тонев, Мариана Лечева, Наташа Михайлова, Сашка Жечева. Редактор В. Тонев. Издателство Векове. С., 2003. – ИПр. 2005, 1-2, 327-334.
  6. (Рецензия) Йорданка Гешева. Консерваторите, партията, личностите и изграждане на българската държава 1879 – 1886 г. София: ИК DioMira, 2013, 406 стр. – ИПр, 2013, № 1-2, с. 217-221. ISSN 0323 – 9748

Д. Съставителство и редакция

  1. Bulgarian Historical Review, Studia In Honorem Professoris Virginiae Paskaleva, 2006, 1-2.
  2. Sine ira et studio. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. С.: Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2010, 472 стр. ISBN 978-954-322-344-2.
  3. Българското възрожденско общество: проблеми, борби и постижения. Сборник с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р О. Маждракова-Чавдарова. София, 2012, 528 с. ISBN 978-954-322-544-6
  4. Известия на Института за исторически изследвания. Т. ХХХІ. Сборник в чест на проф. д. и. н. Стефан Дойнов. Ред. колегия: И. Тодев (отг. ред.), Р. Радкова, М. Станчев, Н. Жечев, П. Божинов, Е. Хаджиниколова, Л. Соленкова (научен секретар). С: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2014, с. 83- 105. ISSN 2367-5187.
  5. Исторически преглед, 2014, 1-2, 110 години от рождението на академик Димитър Косев Ред. колегия: Ел. Дроснева (отг. ред.), И. Тодев, Р. Стоянова, П. Божинов, Л. Соленкова.

4. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ:

  1. Марко Д. Балабанов и първите стъпки на дипломацията в Княжество България. – Доклад, изнесен на конференция: Българското общество между реформизма и революциите (ХІХ – началото на ХХ век): Кръгла маса, посветена на 110 години от рождението на акад. Д. Косев, София, 11 юни 2014,
  2. Фамилията Гешови и дипломатическата мисия на Драган Цанков и Марко Д. Балабанов след Априлското въстание. – Доклад, изнесен на: Национална научна конференция „Академик Иван Евстратиев Гешов (1849-1924) – държавник, общественик и учен, меценат на българската наука и култура.“ 6-7 ноември 2014 г. РИМ-Пловдив, съорганизатор Институт за исторически изследвания при БАН, Регионален академичен център – Пловдив.
  3. Някои наблюдения и бележки за началото на Източната криза през 1875 г. политическите настроения в българското общество. – Доклад, четен на конференция „140 години от Старозагорското въстание (1875 г.)“, 16-17 септември 2015 г, Стара Загора.
  4. Участието на Марко Д. Балабанов в дейността на Временното руско управление. – Доклад, четен в рамките на семинар „Актуални проблеми на историята и историографията“ към ИИстИ – БАН с тема „Освободителната война 1877 – 1878 г. – поглед отвън и отвътре“. – 24 март 2015 г., ИИстИ – БАН.
  5. Българската емиграция и дипломатическата мисия след Априлското въстание. – Доклад, четен на национална научна конференция „Априлското въстание 1876 година в съдбата на българския народ“, проведена в Панагюрище на 14-15 април 2016 г.
  6. Образите на Априлското въстание, видени през погледа на Марко Д. Балабанов. – Доклад, четен на Трета национална научна конференция „Град и памет. Априлското въстание през призмата на паметта“, проведена в Пазарджик на 6-7 октомври 2016 г.

5. НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

– Научно-популярни статии.

  1. Що е професионална етика и има ли нужда от нея? – в. Над 55, г. VІ, бр. 23 /285/, 2009, с. 14.
  2. Стефан Богориди – В: Бележити българи. Т. 5. С., Изд. „Труд“, 2012, с. 64-69. ISBN 978-954-574-085-5.
  3. Неофит Хилендарски Бозвели. – В: Бележити българи. Т. 5. С., Изд. „Труд“, 2012, с. 108-114. ISBN 978-954-574-085-5.

– Лекции и други обществени изяви за популяризиране на научни постижения.

  1. Участие на 25.ІV.2016 г. в предаването „История bg“, посветено на 140 години от Априлското въстание.
  2. Интервю за сайта Kmeta.bg, проведено на 20.V.2016
  3. Участие в БНР, програма „Христо Ботев“, рубрика „За думите“ с водещ Венета Гаврилова, осъществено на 19 февруари 2013 г. от 15,30 ч. по случай 140 години от смъртта на Васил Левски.
  4. 170 години от рождението на Хаджи Димитър. – Лекция, изнесена на тържествено събрание в Сливен на 10 май 2010 във връзка с годишнината от рождението на войводата.
  5. Публично представяне в Пловдив на 20 май 2010 г. на изследователския сборник: Sine ira et studio. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. С., Изд. “Проф. Марин Дринов”, 2010.