Румяна Първанова

Доц. д-р Румяна Първанова

1. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

ПОлитическа и стопанска история НА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

2. АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА

  • Образование:

1984-1987 – редовен аспирант (докторант) в секция „Нова българска история“ -– Институт по история – БАН

1975-1979 – магистърска степен по история – Московски държавен университет „М. В. Ломоносов“

  • Заемани длъжности

2006 – ст. н. с. втора степен (доцент) – Институт по история – БАН

1991 – научен сътрудник (асистент и гл. асистент) – Институт по история – БАН

1979-1984 – специалист проучвател в ПГ „Извори“ – Институт по история – БАН

  • Научна степен и звание

2006 – Ст. н. с. 2-ра ст. (доц.) с хабилитационен труд: „Сговористкото управление и насърчението на българската индустрия (1923-1931). Традиции и приемственост, проблеми и постижения.“ С., 2006.

1994 – Н. с. 1-ва степен (гл. асистент) – Институт по история – БАН.

1990 – кандидат на историческите науки (образователна и научна степен „доктор“) (PhD) след защита на дисертационен труд на тема: „Демократическият сговор (1926-1929). Научен ръководител проф. д-р Димитрина Петрова.

  • Членства в научни организации и сдружения:

1997 – член на Съюза на учените в България

1997 – член на „Колегиум Германия“, сдружение за научна дейност и сътрудничество в областта на хуманитаристиката

2003-2006 – секретар на УС на „Колегиум Германия

  • Членства в редколегии и издателски научни съвети:

2012 – (продължава) – член на редакционната колегия на сп. “Bulgarian Historical Review” (към 1 юни 2017)

  • Научни специализации:

1996 – ‘The British Academy’, Лондон, тема: „Най-новата англоезична историография за междувоенната история на България“

  • Участие в съвместни научни проекти

2014 – Научен проект: „Акад. Иван Евстратиев Гешов (1849-1924) – държавник, общественик и учен, меценат на българската наука и култура“ – проект на Института за исторически изследвания -БАН, партньори – Регионален академичен център на БАН – Пловдив и Регионален исторически музей – Пловдив, участие с тема: „Ив. Евстр. Гешов и законодателното насърчение на българската индустрия през 90-те години на 19 в.

2013 – 2016 – Научен проект: „Голямата война (1914-1918) и българите: политика, идеология, общество“ – проект на Института за исторически изследвания -БАН, научен ръководител акад. Г. Марков, участие с тема „Спомените на Ст. Мошанов за септември 1918 г.“

2006 – 2007 – “Remembering Communism. New Approaches to the Memory and History of Communism. Bulgaria and Romania in Comparasion”. Project Leaders prof. M. Todorova, prof. St. Troebst; with theme “Party Documents and Narratives (Comparative Analysis) after the Example of the Democratic Party”

2005 – Съвместен проект на Südosteuropa-Gesellschaft, – München и Колегиум „Германия“ – София „Transformationsprobleme Bulgariens im 19 und 20 Jahrhundert”. Historische und ethnologische Perspektiven. Тема: “The Bulgarian Historiography after 1989 on the Development of Bulgaria between the Two World Wars”

2005 – Проект на Сдружение „Колегиум Германия“: „Обучението на българи в немско-езични учебни заведения през 19 и 20 в.“ с тема: „Реализацията на един специализант в Германия – проф. Д. Мишайков“

  • Езици:

Руски, английски

3. ПУБЛИКАЦИИ:

Студии и статии:

  1. Програмата на Демократическия сговор. – Исторически преглед, 1987, № 6, 26-38.
  2. Формиране на правителството на А. Ляпчев (4 януари 1926 г.). – Исторически преглед, 1991, № 11, 125-145.
  3. Андрей Ляпчев в спомените на съвременниците. – Минало, 1994, № 3, 57-67.
  4. Реформите в многопартийната система и Демократическата партия (1918-1931). – В: 100 години Демократическа партия. Копривщица, 1996, 22-34.
  5. България и Дисконтогезелшафт през 20-те години на ХХ в. – щрих към историята на разделена Европа. – В: От икономическа раздробеност и политическо противопоставяне към икономическо, политическо и духовно единство. Пловдив, 1998, 22-31.
  6. The Democratic Accord and the Stabilization Loan. – Bulgarian Historical Review, 1998, № 1-2, 197-217.
  7. The Stabilization Loan for Bulgaria of 1928. – Bulgarian Historical Review, 1999, № 1-2, 72-96.
  8. Отношенията между България, Дисконтогезелшафт и Междусъюзническата комисия (1919-1929). – Исторически преглед, 1999, № 1-2, 23-45.
  9. The Bulgarian Historiography after 1989 on the Development of Bulgaria between the Two World Wars. – В: Българистиката в зората на ХХІ в.:българо-американската перспектива. С., 2000, 60-67.
  10. За устава на Демократическия сговор. – В: Модерна България. Съставител И. Баева, С., 1999, 125-145.
  11. Договорът между България и Дисконтогезелшафт от 1929 г. и английската гледна точка. – В: Collegium Germania, vol. 3, Sofia, 2000, 116-130.
  12. Родопската и странджанската горска концесия. – Исторически преглед, 2001, № 3-4, 128-152.
  13. Стопански инициативи в Западните Родопи през 20-те години на ХХ век. – В: Изследвания в чест на чл. кор. проф. Страшимир Димитров. С., 2001, Т. 2, 727-737.
  14. Война и помирение в българското общество – по примера на политическите амнистии през 20-те години на ХХ в. – В: Двадесетият век. Опит за равносметка. Съставител П. Петков, С., 2003, 218-225.
  15. Българската политическа култура в началото на 30-те години на ХХ в. през погледа на британската дипломация. – В: Collegium Germania. Vol. 4, Sofia, 2003, 116-129.
  16. Из парламентарната дейност на БЗНС при сговористкото управление. – В: Земеделското движение в България. История, развитие, личности. Пазарджик, 2004, 228-235.
  17. Д-р Стоян Данев и Демократическият сговор 1923-1931. – В: Шуменци – строители на съвременна България. Шумен, 2004, 165-177.
  18. За българо-съветските отношения през втората половина на 20-те години на 20 век. – В: Сборник в памет на Радослав Попов. С., 2005, 102-106.
  19. Акцията на обединистите сговористи през 1927 г. – В: Надежди и разочарования. Сборник в памет на проф. М. Лалков. Благоевград, 2005, 158-164.
  20. Нови щрихи към портрета на Андрей Ляпчев. – В: Андрей Ляпчев. Изкуство, култура, политика. Съставител Ал. Янакиев, С., АИ „Проф. Марин Дринов”, 2006, 78-88.
  21. Българската историография след 1989 г. за развитието на България между двете световни войни. – В: Предизвикателствата на промяната. Национална научна конференция, София, 10-11 ноември 2004 г. Съставители И. Баева и П. Митев, С., 2006, 219-231.
  22. 168 наградени индустриалци (ръководители на реномирани индустриални предприятия), търговци (шефове на големи и утвърдени търговски фирми) и дейци на минното дело. – [Списъци, със съставени CV на кавалерите на ордените „Св. Александър” и „Народен орден за гражданска заслуга”, получени при колективните награждавания през 1929, 1937, 1938 г.] – В: Първанова, МНеизвестно за известни български родове, личности и събития. Част втора. С., 2006, с. 11, 444-494. Същото в: <http://eloiz.blog.bg/izkustvo/2015/09/20/po-povod-obiaviavaneto-na-nezavisimostta-na-bylgariia.1392747;
    http://eloiz.blog.bg/izkustvo/2015/09/19/po-povod-obiaviavaneto-na-nezavisimostta-na-bylgariia-vtora-.1392758;
    http://eloiz.blog.bg/izkustvo/2015/09/19/po-povod-obiaviavaneto-na-nezavisimostta-na-bylgariia-treta-.1392762;
    http://eloiz.blog.bg/izkustvo/2015/09/20/po-povod-obiaviavaneto-na-nezavisimostta-na-bylgariia-chetvy.1392961;
    http://eloiz.blog.bg/izkustvo/2015/09/20/po-povod-obiaviavaneto-na-nezavisimostta-na-bylgariia-peta-c.1392962;
    http://eloiz.blog.bg/izkustvo/2015/09/20/po-povod-obiaviavaneto-na-nezavisimostta-na-bylgariia-shesta.1393037;
    http://eloiz.blog.bg/izkustvo/2015/09/20/po-povod-obiaviavaneto-na-nezavisimostta-na-bylgariia-sedma-.1393050> (към 01.06.2017)
  23. Стойчо Мошанов и насърчението на българската индустрия. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на професор Любомир Огнянов. Съставители: Е. Калинова, М. Груев, Л. Зидарова, С., 2006, 237-252.
  24. Parvanova, Rumjana. Bulgarische Geschichtsforschung zur Zwischenkriegszeit: Überblick Über Publikationen und Tendenzen seit 1989. – In : BRUNNBAUER, Ulf; HÖPKEN, Wolfgang (Hrsg.): > Transformationsprobleme Bulgariens im 19. und 20. Jahrhundert>. Historische und ethnologische Perspektiven. Südosteuropa-Studien, Band 75, Verlag Otto Sagner ,München, 200791-109.
  25. Д-р Илия Палазов –първият директор на Габровската популярна банка. – В: Национална научна конференция „Модернизацията на България и Габрово (1878-2006). Съставители: И. Марчева, К. Чолакова, П. Тоцев, Велико Търново, 2007, 89-95.
  26. Формирането на третото правителство на Андрей Ляпчев (15 май 1930 г.). – В: Историята – професия и съдба. В чест на член- кореспондент д-р на историческите науки Георги Марков. С., 2008, 345-356.
  27. Към въпроса за покровителството на индустрията при управлението на правителството на Александър Цанков (1923-1925). – В: Клио. Сборник в чест на 65-годишнината на ст. н. с. Милен Куманов. С., 2008, 643-660.
  28. Управление на Демократическия сговор (1923-1926). – История на България (1918-1944), Т. 9, С., 2012, 187-221.
  29. Управление на правителствата на А. Ляпчев (1926-1931). – История на България (1918-1944), Т. 9, С., 2012, 228-252.
  30. Коста Бояджиев – агроном, финансист, държавник. – В: Министри и законодатели от Пазарджик (1879-1947). Съставител Р. Кацарова, Пазарджик, 2009, 77-92.
  31. Георги Говедаров – политическа дейност. – В: Пловдивски приноси 2009. Род, семейство, отечество. (Годишник на Регионалния исторически музей – Пловдив, кн.6). Пловдив, 2009, 79-86.
  32. Неизвестни моменти от политическата кариера на проф. Димитър Мишайков. – В: Научни известия на Правно-историческия факултет на Югозападния университет „Н. Рилски”. Благоевград, 2010, кн. 1-2, 175-199.
  33. България и проектът за европейски федерален съюз (1930). – В: Проблемы новистики и исторического славяноведения. (Памяти С. В. Павловского). Материалы международной научно-практической конференции. Научные редакторы-составители Э. Г. Вартаньян, О. В. Матвеев, Краснодар, 2010, 99-104.
  34. Стопанските трудове на проф. Димитър Мишайков. – В: Стефан Захариев (1810-1871). Живот, дело, род. Научна сесия, посветена на 200-годишнината от рождението му и 140 години от издаването на книгата му „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза”. Научна редакция Г. Марков, Б. Хаджийски, Р. Кацарова, съставител Р. Кацарова, Беллопринт, Пазарджик, 2011, 190-204.
  35. Григор Василев и неговата „Програма за българската земя. – В: Личността в историята. Сборник с доклади и съобщения от Националната научна конференция, посветена на 200 г. от рождението на Александър Екзарх, Захарий Княжески и Атанас Иванов,  проведена на 22-23 април 2010 г., Ст. Загора – /Известия на Старозагорския исторически музей, т. ІV/, Ст. Загора, 2011, 558-566. –<http://www.rodina-bg.org/izdania/lichnostta_v_istoriata.pdf>
  36. Концесията за производство и износ на бекон и други продукти от свинско месо (1925-1930). – Исторически преглед, 2011, кн. 3-4, 84-108.
  37. Административни и социално-икономически промени в Централната част на Родопите (1912-1920). В: 100 години Балканска война. 100 години свобода за Родопите. Сборник студии и доклади от Националната научна конференция, проведена в Смолян на 15-17 октомври 2012 г. С., НИБА консулт ООД, 2013, 207-236.
  38. Земеделското стопанство „Минкова Махала“ (1880-1944). – Исторически преглед, 2013, кн. 1-2, 132-151.
  39. Акад. Димитър Косев – изследовател на външната политика на правителството на А. Ляпчев (1926-1931): историографски наблюдения. – Сборник в памет на акад. Д. Косев. – Исторически преглед, 2014, кн. 1-2, 70-83.
  40. Българските политически сили и проектът за Европейски федерален съюз (1930). – Исторически преглед, 2013, кн. 5-6, 32-44.
  41. Иван Евстратиев Гешов и насърчението на българската индустрия през 90-те години на ХӀХ в. – Научен форум „Пловдивски приноси 2014“: „Иван Евстратиев Гешов – държавник, общественик, учен, меценат на българската наука и култура“. Пловдив, 2014. Годишник на РИМ-Пловдив, кн. 9, 2014, Редакционна колегия: Ст. Шивачев, Р. Стоянова, Й. Гешева, А. Стрезова; Научни редактори: Р. Стоянова, Й. Гешева, А. Стрезова, 85-95.
  42. Чествания на Съединението (1887-1985). Памет и политика. – Научен форум „Пловдивски приноси 2015“: „Съединението на България от 1885 г. 130 години по-късно“. Пловдив, 2015. Годишник на РИМ-Пловдив, кн. 10, 2015, Съставители: Ст. Шивачев, В. Танкова; Научен редактор В. Танкова, 47-56; Същото В: <http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1441887242.pdf> (към 01.06.2017)
  43. Административно-териториално деление и стопанска характеристика на Мастанлийски (Момчилградски) окръг (1919-1934). – В: Юбилейна научна конференция „50 години музейно дело в Източните Родопи – проучвания, изследвания, перспективи.“  Кърджали, 2015, 237-259.
  44. Лозарско-винарската просвета на сп. „Лоза“ (1902-1912). – Във: Виното – история и вдъхновение. Сборник доклади от националната научна конференция с международно участие, Русе, 25-26 април 2016 г. Издание на Регионална библиотека „Л. Каравелов“, Русе, 2016, 104-112.
  45. Балканската война от 1912-1913 г. в спомените на главния директор на Българските държавни железници. – Дриновски сборник. Т. 8, Харков-София, 2015, АИ „Проф. М. Дринов“, 357-366. –
    <http://history.karazin.ua/themes/history/resources/c4f4669c41c08b61a2ff4e853accd738.pdf> (към 01.06.2117)
  46. 150 години от рождението на Андрей Ляпчев – виден дарител на БАН. – Списание на БАН, 2017, кн. 1, 56-61.

Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. Веска Николова. Сеячът. Д-р Борис Вазов (1873-1957). Жизнен и творчески път на политика, публициста, дипломата. Велико Търново, 2000, 166 с. – Исторически преглед, 2001, № 1-2, 230-235.
  2. Йорданка Гешева. Държавната институция Велико народно събрание 1879-1911. С., 319 с.– Bulgarian Historical Review, 2003, № 1-2, 230-235.
  3. Българският младежки съюз “Отец Паисий”. Спомени, статии, документи. Съставител Б. Киряков, С., 2002, 288 с. – Bulgarian Historical Review, 2004, № 3-4, 263-265.
  4. Росица Стоянова. Под знака на конфронтацията. Демократическата партия и политическите борби в България 1924-1934. Велико Търново, 2003, 350 с. – Bulgarian Historical Review, 2005, № 1-2, 235-239.
  5. К. Анчова, М. Пискова, М. Тодоракова. За “Архив на българските архиви”. Благоевград, 2003, 676 с. – Архивен преглед, 2005, № 1-2, 166-168.
  6. Александър Костов. Развитие на българо-белгийските отношения между двете световни войни. Издателство Art Media Communications, С., 2005, 164 с. – Исторически преглед, 2006, кн. 3-4, 281-284.
  7. Лиляна Велева. Търговско-индустриалните камари в България 1894-1919. (Организация и дейност). С., 2005, Издателство „Авангард прима”, 477 с. – Исторически преглед, 2006, кн. 3-4, 270-274.
  8. Михаил Груев. Между петолъчката и полумесеца. Българите мюсюлмани и политическият режим (1944-1959). Părvanova, R. Entre le Pentacle et Croissant. Les Bulgares musulmans et le régime politique (1944-1959). С., ИК „КОТА”, 2003, 262 с., – Bulgarian Historical Review, 2006, № 3-4, 211-216.
  9. Първанова, Р., Стоянова, Р., Гоев, А. Национална научна конференция с международно участие „Модернизацията на България и Габрово (1878-2006)”. Габрово, 18-19 септември 2006. – Исторически преглед, 2007, № 1-2, 253-258.
  10. Николай Яшвил. Походни писма (1877-1878). Съставители Н. Осипова, С. Пинтев. С., Академично издателство „Проф. М. Дринов“, 2007, 305 с. – Исторически преглед, 2007, № 5-6, 235-239.
  11. Семинар „Стопанска (социална) България: Бъдещето през културата на миналото”. – Исторически преглед, 2008, № 1-2, 339-349.
  12. Юбилейна международна научна конференция „Независимостта на България 1908г. – поглед от ХХІ век”. – Бюлетин на БАН, 2008, бр. 11(129), 12-13.
  13. Interdisciplinary Seminar in Economic History. – Études Balkaniques, 2009, # 2, 211-222.
  14. Личо Обрейков Обрейкови. Пловдив, 2007, 279 с. – Исторически преглед, кн. 1-2, 2010, 242-245.
  15. Социално наляво, национализмът напред. Програмни и организационни документи на български авторитаристки, националистически формации. Съставител Николай Поппетров, София, ИК „Гутенберг”, 2009, 988 с. – Исторически преглед, кн. 1-2, 2010, 246-250.
  16. Татяна В. Татоли.  Авторитаризм в Болгарии в межвоенный период (1918-1939 гг.). Луганск, РИО ЛГУВД им. Э. А. Дидоренко, 2010, 374 с. – Исторически преглед, 2012, кн. 5-6, 224-228.
  17. Светослав Живков Прогресивно-либералната партия в България: „С Русия политика не правим!“ (1899-1920). С., УИ „Св. Кл. Охридски“, 2014, 478 с. – Bulgarian Historical Review, № 3-4, 231-237.
  18. Марко Димитров Държавата и икономиката в България между двете световни войни (1919-1939). /Факти, анализи и оценки за икономическата политика/. С., ИК – УНСС, 2014, 283 с. – Исторически преглед, 2015, кн. 1-2, 321-329.
  19. Николай Попперов, Войн Божинов. Национално могъща и обединена България. Формациите на радикалната десница и националният въпрос. С., ИК „Гутенберг“, 2014, 273 с. – Исторически преглед, 2015, кн. 1-2, 330-336.
  20. История на БАН. Част 1 (1869-1947). Ред. И. Тодев, С., АИ „Проф. М. Дринов“, 2015 219 с. – Списание на БАН, 2016, кн. 2, 90-92.

Съставителство и редакция:

  1. Първанова, Р. Поппетров, Н. Спомени на д-р Илия Палазов. – В: Известия на държавните архиви, 93, 2007, 283-336.
  2. Независимостта на България, 1908 г. – поглед от ХХІ век. Сборник доклади от международната научна конференция, проведена в София на 19-20 септември 2008 г. Съставител съвместно с Р. Стоянова, Р. Лельова, В. Янчев, В. Станев. С., 2010.
  3. Първанова, Р. (съставител) Стойчо Мошанов Войнишките бунтове 24 септември – до 3 октомври 1918 г. – Документален сборник „Българите и Голямата война“. Други съставители: А. Стрезова, Ал. Гребенаров, Вл. Златарски, Г. Н. Георгиев, Д. Вачков, Н. Поппетров, Р. Лельова, Р. Стоянова, Р. Първанова, Р. Чукова, Сл. Славов, Хр. Милков, С., 2016, 390-419.
  4. Документален сборник „Българите и Голямата война“. Научна редакция Ал. Гребенаров, Н. Поппетров, Р. Първанова, Р. Чукова, С., 2016, 491 с.

5. УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ФОРУМИ:
(от 2005 г.)

  1. Доклад: “The Bulgarian Historiography after 1989 on the Development of Bulgaria between the Two World Wars” – Internationale Konferenz “Transformationsprobleme Bulgariens in historischer Perspektive”. Georg-Eckert-Institut für internationale Schulbuchforschung, Braunschweig, 15 Mai 2005.
  2. Доклад: „Д-р Стоян Данев и Демократическият сговор (1923-1931)“. –Национална конференция „Тодор Бурмов и неговото семейство”, София, ЦУ на БАН, 11 февруари 2005 г.
  3. Съобщение: „Реализацията на един специализант в Германия – проф. Д. Мишайков“. – симпозиум „Обучението на българи в немско-езични учебни заведения през 19 и 20 в.“, организиран от Сдружение „Колегиум Германия“, София, Институт по балканистика, 30 май 2005 г.
  4. Доклад: „Нови щрихи към портрета на Андрей Ляпчев“. – Научна сесия посветена на 140-години от рождението на Андрей Ляпчев, София, ЦУ на БАН, 29 ноември 2006 г.
  5. Доклад: „Д-р Илия Палазов – първият директор на Габровската популярна банка“. – Международна научна конференция „Модернизацията на България и Габрово (1878-2006)”, Габрово, 18 септември 2006.
  6. Доклад: „Моменти от политическата кариера на проф. Д. Мишайков“. –Исторически четения. По повод 20-годишнината на специалност „история”. Благоевград, 18 декември 2007.
  7. Доклад: „Коста Бояджиев – агроном, финансист, държавник“. –Научна конференция „Министри и законодатели от Пазарджик (1877-1947)”, Пазарджик, 5 юни 2009 г.
  8. Доклад: „Георги Говедаров – политическа дейност“. –Национален научен форум „Пловдивски приноси 2009”, Пловдив, 7 октомври 2009 г.
  9. Доклад: “The Party Documents and Narratives (Comparative Analysis) after the Example of the Democratic Party”. – Workshop on Categories and Sources. In Berlin, 14.06.2007 – Project “Remembering Communism. New Approaches to the Memory and History of Communism. Bulgaria and Romania in Comparasion”. Project Leaders prof. M. Todorova, prof. St. Troebst.
  10. Доклад: „Григор Василев и неговата „Програма за българската земя” – Национална научна конференция „Личността в историята” – Стара Загора, 23 април 2010 г.
  11. Доклад: „Стопанските трудове на проф. Д. Мишайков” – Научна сесия „Стефан Захариев. Живот, дело, род”, Пазарджик, 29 октомври 2010.
  12. Доклад: „Балканската война в спомените на главния директор на Държавните железници“ – Международна научна конференция „100 години от Балканските войни. Ретроспекции и проекции”, Военна академия, София, 3-8 октомври 2012 г.
  13. Пленарен доклад: „Административни и социално-икономически промени в Централната част на Родопите (1912-1920) – Национална научна конференция „100 години Балканска война. 100 години свобода за Родопите”, Смолян, 15-16 октомври 2012 г.
  14. Доклад: „Българските политически партии и проектът на А. Бриан за Европейски федерален съюз (1930)“ – Кръгла маса, „Политическата система, държавата и обществото в България през ХХ век”, посветена на 85 години от рождението на акад. Мито Исусов (1928 -1997) – Институт по история, 11 декември 2013 г.
  15. Доклад: „Акад. Д. Косев – изследовател на външната политика на правителството на А. Ляпчев (1926-1931): историографски наблюдения“ – Кръгла маса „Българското общество между реформизма и революциите (19- началото на 20 в.), посветена на 110-годишнината от рождението на акад. Д. Косев, София, 11 юни, 2014 г.
  16. Доклад: „Ив. Евстр. Гешов и законодателното насърчение на българската индустрия през 90-те години на 19 в.“ – Национална научна конференция „Акад. Ив. Евстр. Гешов (1849-1924) – държавник, общественик и учен, меценат на българската наука и култура“ – Регионален исторически музей – Пловдив, 6-7 ноември 2014 г.
  17. Доклад: „Чествания на Съединението (1887-1985). Памет и политика – Национална научна конференция „Съединението на България от 1885 г. 130 години по-късно“ – Регионален исторически музей – Пловдив, 25 юни 2015.

6. НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

– Научно-популярни статии:

  1. Бежанският заем и националната независимост на България. – в. Тракия, бр. 14, 23 юли 1992.
  2. Как националната банка не стана акционерно дружество. – Неделен стандарт, бр.191, 14март 1993.
  3. Превратните оценки за Андрей Ляпчев. – В: кн. „Паметни места и личности – почитани, отречени, забравени”. Шести национален исторически конкурс на Фондация „Ценности” 2009/2010, 26-28.

– Лекции и други обществени изяви за популяризиране на научни постижения:

  1. Лекция: „Законодателно насърчение на българската индустрия (1894-1928). –семинар „Стопанска (социална) България: Бъдещето през културата на миналото.“Организатор Център за либерални стратегии. – Център за култура и дебат Червената къща, ул. „Л. Каравелов“, № 15, 8 март 2006.
  2. Лекция: „Концесионната политика на българското правителство (1926-1931)“ – Семинар „Стопанска (социална) България. Бъдещето през културата на миналото”, организатор Център за либерални стратегии – Център за култура и дебат Червената къща, ул. „Л. Каравелов“, № 15, 20 април 2011 г.
  3. Презентация на сборника: „Независимостта на България (1908) в европейски контекст” – поглед от ХХІ век.” С., 2010, – Научен форум „Българската история в европейски контекст”, организиран от Института за исторически изследвания-БАН и Унгарския културен институт, София, 17 май 2011 г.
  4. Лекция: „Земеделското стопанство „Минкова махала“ (1880-1946). Принос към историята на модерно частно земеделие в България“ – семинар „Стопанска (социална) България. Бъдещето през културата на миналото“, организатор Център за либерални стратегии – Център за култура и дебат Червената къща, ул. „Л. Каравелов“, № 15, 3 февруари 2015 г.
  5. Презентация на „История на БАН. Част 1 (1869-1947)“. Ред. И. Тодев, С., 2015, Голям салон на ЦУ на БАН, 8 март 2016.
  6. „Ролята на Андрей Ляпчев в историята“ – основен доклад, изнесен на честването „150 години от рождението на видния дарител на БАН Ан. Ляпчев“, организатор Институт за изследване на изкуствата, Голям салон на ЦУ на БАН, 12 декември 2016. Site: artstudies.bg – Събития: artstudies.bg/?p=5602 (към 1 юни 2017)
  7. Участие в телевизионната поредица „Историята оживява“ на “BIT” в предаване на тема: „Кризата в България (1918-1934)“, 31 януари 2017 г. <www.bittelevision.com/istoriyata-ozhivyava-krizata-v-balgaria-sled-parvata-svetovna-vojna/>

– Преводи:

Рязановски, Н. История на Русия., С., ИК “Кама”, 2008, 189-408 – дял: „Имперска Русия“. Превод от: [Riasanovsky. N. V. A History of Russia. Sixth edition, Oxford University Press (New York, Oxford), 2000.]

– Изготвяне на музейни сбирки, научни колекции, изложби и други културни изяви:

2008 – Рецензия за Тематично експозиционния план на Къщата музей на Ал. Стамболийски в с. Славовица, община Пазарджик на тема: „Ал. Стамболийски – живот и дело”.

– Експертна дейност за държавни институции, фондации и организации:

Консултант по изготвянето на документалния сборник „Из личния архив на Кимон Георгиев”. Т. 1, Съставители К. Анчова, М. Тодоракова, С., 2005, (Издание от поредицата „Архивите говорят” на Държавна агенция „Архиви“)

Член на организационния (програмен) комитет на „Международната научна конференция „Независимостта на България 1908 г. – поглед от ХХІ век” – 19-20 септември 2008 г.

Научен ръководител на Кръгла маса „130 години от рождението на Александър Стамболийски”, гр. Септември, 25 февруари 2009 г. (Възложители: Културен отдел на Община Септември и Къща музей Ал. Стамболийски”, с. Славовица).